Името му все така е гаранция за бестселъри
Стивън Кинг навършва 76 на 21 септември – отдавна към името му върви етикетът, че е от най-продаваните автори на 20. век… но май ще се наложи да започнем да добавяме тук и 21. столетие…
Поне такова обещание дава и „Холи“ – най-новото изпод перото му на български. Романът бързо се изкачи до второ място сред художествените в класацията на „Хеликон“ и малко остана да бутне от върха неизменната номер 1 тази година – „Времеубежище“ на Георги Господинов.
Холи Гибни е сред любимите образи на Стивън Кинг
Самият той си го признава в едно интервю. Тя вече се появи в няколко от романите му, като тук явно изкушението е било достатъчно голямо, та да ѝ повери нова мисия. И ето я обременената от смъртта на майка си Холи – докато ковид се вихри наоколо… тя се захваща с поредния откачен случай. А главни заподозрени са две учени старчета – професорска двойка, прехвърлила осемдесетака.
Рецензиите за поредната книга на Стивън Кинг са повече от добри – това означава, че и на 76 умението му да създава страшни главоблъсканици е все така цветущо. Всъщност и в тази книга той не изневерява на основната си мисия – да представя хора наглед обикновени, на които животът не е прощавал… и които изведнъж се замесват в нещо зловещо.
Отгледан от майка си, бъдещият писател се изкушава да пише още на 7. На 13 намира един кашон с книги на ужасите – принадлежал на баща му, и се запалва по такива истории. Е, после следва дълго развитие и добро образование… и най-вече писане, много писане, защото точно това е школата, направила Стивън Кинг истински добър в занаята.
Много от книгите му се превръщат в култ
Например „Сияние“ или пък „То”. За феномена, който се ражда покрай името му, говори и фактът, че работи с един друг крал – вече покойник, този на поп музиката, по 40-минутно видео. Всъщност създава за Майкъл Джексън история, която добавя още пикантни нотки в имиджа на изпълнителя.
Но Стивън Кинг е добре приет и от политиците. Подкрепя например Барак Обама. Името му е институция, която трудно може да заобиколиш. Анализ на книгите му пък показва, че в тях има влияние от най-доброто, създадено през миналите столетия. Самият писател си признава, че се възхищава например от Джордж Оруел или пък Чарлз Дикенс.
Едно е сигурно – книгите му вече заемат много повече място от техните!