Лира Литературно-рекламна Агенция
В тях има и носталгия, и напрегнати моменти
Лятото бавно зрее – сякаш изтича вече от шепите ни. Още е топло, направо горещо, но мине ли средата на август, се изпълваме с предчувствие за промяна. Но и така има време просто да му се насладим, попивайки с всяка пора неговата сладост.
Ако прибавим и книга, преживяването вече ще е съвършено. Избрахме три заглавия, които са се настанили трайно в библиотеките – за читатели с различни вкусове и маниери. Обединява ги това, че още с първата страница времето спира…
Ето ги нашите златни заглавия за златния август – летните дни заслужават класическа книга
„Мълчанието на агнетата“ излиза преди 35 години
Излишно е да се казва, че класика е и книгата на Томас Харис, и филмът с участието на Джоди Фостър и Антъни Хопкинс. Ханибал Лектър се превръща в един от най-известните престъпници, които е раждала литературата. А филмът е нареден от Американския филмов институт сред десетте най-добри трилъра за всички времена.
83-годишният днес писател пише общо четири книги, в които главен герой е маниакът и канибал. Последната – „Ханибал Лектър: Зараждането на злото“, излиза през 2005-а. „Мълчанието на агнетата“, която е втора в поредицата, печели най-много слава – от нея са продадени над 12 млн. екземпляра, при това на практика без публични изяви на автора. Вдъхновение той черпи от бивш лекар, излежаващ присъда в мексикански затвор заради брутално убийство. За да е убедителен в написаното, писателят посещава и академия на ФБР.
Книгата има и своите критици – някоя твърдят, че романът разпалва трансфобия и хомофобия заради демонстриращия транссексуална ориентация маниак Джем Гамб, макар че самият писател обяснява, че в действителност той не е транссексуален. Така или иначе, книгата продължава да вълнува и днес – българският превод е на Жечка Георгиева.
„Прекрасният нов свят“ пък е на повече от 90
Романът на Олдъс Хъксли излиза през 1932-а и най-често е определян като антиутопия. Всъщност самият Хъксли е номиниран общо седем пъти за Нобелова награда за литература.
Книгата се вписва трайно сред големите класики на миналото столетие. „Монд“ я включва сред стоте най-добри. Самият сюжет разкрива свят, в който обществото се формира от технологиите, а възпроизвеждането е по изкуствен път. Щастието и то е изкуствено, но който не го изпитва, бива изолиран от останалите. Както се казва на едно място в книгата, „не е достатъчно само фразите да са хубави, хубаво трябва да е и онова, за което ги използваш.“
Вдъхновение за написването на „Прекрасният нов свят“ идва от Хърбърт Уелс и книгата му Men like Gods. Хъксли искал да създаде образ на бъдеще, което ще е далеч от позитивното. Окончателно се решил да създаде книгата си след посещение в модерна фабрика с много технологизирани операции. Отзивите след излизането ѝ били обаче предимно негативни, като признанието идва след доста време.
Писателят създава и галерия от знаменитите образи на онова време – в романа му могат да се разпознаят фигури от величината на Хенри Форд, Зигмунд Фройд или дори Шекспир. Много често „Прекрасният нов свят“ е сравнявана с „1984“ на Оруел. Но дали има прилики, може да прецените и вие, щом разтворите родния превод на Виолета Чушкова.
„Брулени хълмове“ – една класика на 176
Единственият роман на Емили Бронте е едно от най-ярките заглавия в световната литература, но пък самата му авторка все така поднася много неизвестни. Родена преди вече 205 години, тя си отива едва на 30 – през 1848 г. Книгата всъщност излиза малко преди смъртта ѝ – при това под псевдоним. Едва второто издание – появило се на бял свят благодарение на сестра ѝ Шарлот, носи на корицата си истинското име на автора.
Плаха и предпочитаща самотата, Емили е и превъзходна поетеса. Мечтата ѝ била да отвори заедно с Шарлот малко училище. Знаем и това, че свирела много добре на пиано.
„Брулени хълмове“ всъщност шокирала с първото си издание – заради мрачния сюжет и необикновената връзка по страниците между Катрин Ърншоу и Хийтклиф. По това време читателите били свикнали с по-просто развитие на действието и романтични образи на героите. Докато Емили Бронте предложила страст, сексуални нотки и сцени, доближаващи се до насилие.
Сред почитателите на „Брулени хълмове“ е и самата Вирджиния Улф. Тя казва, че книгата е написана с гигантската амбиция да се опише един свят, разделен от огромен безпорядък. Други откриват по страниците обществен и морален смисъл. Факт е, че романът се сдобива с невероятна известност – доказателство за интереса към него са и многобройните екранизации. А само преди две лета излезе и филм за самата авторка – „Емили“ е режисиран от Франсиз О’Конър, като в ролята на писателката е Ема Маккий.
„Брулени хълмове“ винаги е интересна за препрочитане – сега апетит събужда и елегантното издание в превод на Асен Христофоров.
