Загиналата от руска ракета Виктория Амелина: „Времето не лекува!”

04.07.2023 Автори

Младата жена се радваше на много симпатии

Виктория Амелина беше тежко ранена при руски обстрел на ресторант в Краматорск преди седмица. В пицарията тя била със своя колега от Колумбия Хектор Абад и други негови сънародници. Те оцеляват, но за 37-годишната Виктория обстрелът e фатален.

При това според руската информация ударът бил насочен срещу украински генерали и сержанти – загинаха всъщност 13 цивилни, сред тях три деца, а ранени са 65 души.

Дебютът си Амелина прави на 28 – с романа Синдром листопаду, або Homo Compatiens. Следва Дім для Дома – книгите на писателката са в ритъма на украинското настояще и големия стремеж на украинците да разрешат постимперските травми, които носят от времето на СССР.

През последната година Виктория Амелина се посвещава на документиране на руско-украинската война и по-специално на живота на украинските жени. Пише на английски War and Justice Diary: Looking at Women Looking at War, която предстои да излезе.

От началото на руската инвазия тя създава и много стихове, споделят нейни колеги и близки. Посвещава се на това да записва руските престъпления в Източна Украйна. Амелина открива в Изюм и дневника на известния украински писател Владимир Вакуленко, който е отвлечен от дома си от окупаторите и по-късно убит.

Амелина е носител на наградата „Джоузеф Конрад-Коженевски” и финалист за Наградата за литература на Европейския съюз. Превеждана е на шест езика. Омъжена, оставя сега сирак и 10-годишен син

Ето няколко цитата от Виктория Амелина

„Времето не лекува онези, които все още се надяват.”
„Домът е там, където те помнят – разпръснати като отломки от замръзнали реки по Земята.”
„И горчивината вътре се надига и расте, и трови всичко, и те прави упорит.”
„Състраданието е неестествено явление, човешка мутация. Никой лъв не се поставя на мястото на антилопа или малките ѝ – защото ще полудее, докато не откъсне месо от костите. Не, антилопата не е от неговото стадо, така че няма проблем!”
„По някаква причина хората толкова неохотно разказват истински истории.”