Промените в книгите му продължават да се обсъждат
Издателство „Пъфин“ поиска от „чувствителни“ читатели да извадят онези думи, които им се струват днес обидни. Така новите издания на известните творби се оказаха със стотици промени, които пък предизвикаха скандал, който се разрасна далеч извън творческата общност или пък писателското съсловие.
Самият Салман Рушди реагира емоционално, като сподели в туитър, че това е абсурдна цензура, от която трябва да се срамуват и издателите на Роалд Дал, и неговите наследници. Отношение взе дори министър-председателят на Великобритания Риши Сунак, който призова да се почита свободата на словото. Така или иначе обаче промените са факт, като своенравният език на писателя е загладен и лишен от острота на стотици места в текстовете.
Междувременно пък френските издатели на Роалд Дал – „Галимар“, заявиха, че няма да променят текстовете на писателя. Самите авторски права се държат от агенция, наречена „Роалд Дал Къмпани“ – оттам заедно с „Пъфин“ са нарочили дълъг списък от думи и пасажи, касаещи расата, пола, етноса или дори теглото в книгите на писателя. Според тях изтъкването на такива неща е обидно в наше време.
Роалд Дал пише всъщност, както и живее – пилот на изтребител през Втората световна война, той се посвещава дори на шпионска дейност в полза на Британската корона. За разлика от други светила, няма университетско образование, а английският дори не му е майчин език – родителите му са норвежци.
На няколко пъти е на косъм от смъртта, а и военната служба зарязва на практика заради здравословни проблеми. Точно те пък го провокират да започне да пише – вече във Вашингтон. Така съвместява шпионските си занимания със създаването на забавни истории първо за възрастни, а впоследствие за немирни деца. Дебютира с „Гремлините“ – от 1943-а, за малки духчета, които унищожават вражески самолети. А днес името му принадлежи към компанията на големите майстори – от калибъра на Толкин, Луис, Астрид Линдгрен.
Появяват се герои от книги, които днес смятаме за абсолютна класика – „Матилда“, „Чарли и шоколадовата фабрика“, „ГДВ“…
Стилът му се характеризира с това, че приключенията започват от първия ред. Играе си смело с езика, като на моменти историите, които разказва, са доста мрачни. Затова и смъртта е обичайно явление в книгите на Роалд Дал. Определено на моменти смята щастливия финал за труднопостижим. Пример за това е „Вещиците“.
Баща на пет деца, Роалд Дал нерядко изпробвал именно върху своите наследници силата на историите, които пишел. „ГДВ“ пък разказва за Софи и един необикновен великан – е, Софи е внучката на писателя. Когато пораства, тя става търсен модел, като печели много слава, а голата ѝ реклама на парфюма „Опиум“, окачена на билборди, предизвиква скандал във Великобритания. Съвсем в стила на дядо си…
Личният живот на писателя също е белязан от неговата великодушност и ексцентричност. Жени се за Патриша Нийл, която преди това е публично унизена от всеобщия любимец Гари Купър. Макар историята им да приключва с развод, точно периодът им заедно ѝ носи и най-голяма професионална реализация, както и петте им деца. Той пък се оженва след това за… най-добрата ѝ приятелка.
Дал си отива от света ни на 74 – преди вече 32 години. Най-голямото наказание за това, че… плаши децата със своите вълшебни истории безспорно е тяхното унифициране и стерилизиране. Просто неговият свят е различен… такъв и трябва да си остане.
Четири от книгите на Роалд Дал попадат сред най-любимите сто на британските читатели изобщо – при това и четирите са детски! По-успешни от него са единствено Дикенс и Тери Пратчет