Сетре с маслинена бродерия и меч са задължителните му атрибути сега
Писателят предизвика вълнение още с първата си реч във Френската академия, наричана също Обществото на безсмъртните. „В тоталитарните страни книгите излизат, осакатени от цензура – заяви той, – за да служат на подобни фантасмагорични атаки, като тази на предвожданата от Путин Русия срещу Украйна. И така той сам си поднесе изненадата на столетието, като установи колко геройски се противопоставя тази малка страна на неговото военно надмощие, атомни бомби и многобройни войски.”
Нобеловият лауреат дори сравни разиграващото се със сюжет от роман, в който слабият печели над силния, защото защитава несравнимо по-справедлива кауза. Самите думи на новия член на академията дойдоха като студен душ за някои академици, които защитават открай време проруски позиции. Сред тях е и секретаря на славната организация, 93-годишната Елен Карер д’Анкос.
Марио Варгас Льоса беше подготвил и друга изненада за членовете на създадената през 1635-а академия. По негова покана на събирането присъстваше и бившият испански монарх Хуан Карлос I, който абдикира през 2014-а от испанския трон след серия скандали и сега живее в луксозно имение в ОАЕ.
Речта на 86-годишния Льоса беше на френски, като така той отговори и на критиките към академията, че приема в редиците си човек, който не пише на френски, а на всичко отгоре е и с десет години по-възрастен, отколкото позволяват правилата. При това Льоса беше избран с цели 18 гласа от общо 22. Някои виждат в този факт потвърждение на тезата за упадъка на френската култура. Писателят обаче се радва на извънредно голяма популярност във Франция.
В речта при приемането си той спомена и най-големите френски имена в областта на литературата – Гюстав Флобер, Виктор Юго, Емил Зола, Жан-Пол Сартр. Френската култура пък нарече „толкова смела, свободомислеща и универсална, че от нея става култура на целия свят”.
Марио Варгас Льоса е сред живите легенди на латиноамериканската култура. Именно престоят във френската столица отваря очите му за творчеството на Хулио Кортасар или Габриел Гарсия Маркес. „Париж беше за нас нещо като столицата на света – казва той сега. – Когато учех френски, четях непрекъснато и френски автори, тайно копнеех сам да стана френски писател.”
Новият член на академията зае кресло номер 18, на което преди е седял Мишел Сер – френски философ, който почина през 2019 г. Институцията, която е създадена от самия кардинал Ришельо, се състои от общо 40 души. Напоследък обаче има затруднение със своевременното попълване на състава. Една от главните цели на Френската академия е да разпространява френския език по света и да пази чистотата му. Издава и речник, който се появява за първи път през 1694 г.
Льоса получи Нобелова награда за литература през 2010-а, а е още член на Перуанската езикова академия и Испанската кралска академия. Като първи чужденец пък във Френската академия е въведен писателят Жулиен Грийн през 1971-а, но за разлика от Льоса, той е роден в Париж
Информация и снимки: Diario de Sevilla, Frankfurter Allgemeine Zeitung и Real Academia Espanola