Научнопопулярната литература беше в кръвта му
Пол Джонсън си отиде на 94 в Лондон, а ще бъде запомнен като любознателен и изкушен от историята и политиката човек. Всъщност освен на писането се посвещава и на другия си талант – рисуването.
А става известен благодарение на журналистическите си текстове в средата на миналия век. Редактор е на The New Statesman magazine. Особено плодотворен е и като писател – създава повече от 50 книги. Американският президент Джордж Буш-младши му връчва и Медала на свободата.
Темите, които интригуват Пол Джонсън, също са повече от разнообразни. Разказва например историята на Исус, но също и на „Бийтълс“. Добре приети са и книги като „История на английски народ“, „История на американския народ“ и др.
Събира фактите за живота на Исус, като нарича книгата, която пише за него, „Биография от един вярващ“. По същия начин създава впечатляващи портрети на Сократ или Чърчил. Древногръцкия философ дори нарича „човек на нашето време“.
Писателят си навлича и гнева на специалисти, които твърдят, че разкрасява прекалено много историческите факти в книгите си. Сред най-близките му приятели е драматургът Том Стопард, който дори му посвещава пиесата „Нощ и ден“
Характерна за Пол Джонсън е и постепенната смяна на политическите принципи, които следва. Проповядва леви позиции, но с времето се отдалечава от либерализма и се превръща в консерватор. Манията по „Бийтълс“ например нарича „опасна“. Още по-краен е по отношение на профсъюзите. За него членовете им са „фашисти“. Част от възхода си дължи и на Маргарет Тачър. Той е сред близките ѝ съветници, докато Тачър е министър-председател.