Начало / "Четящият човек" / Защо четем книгите различно

Защо четем книгите различно

Всеки открива по страниците своето

hannah-grace-3Pvk8mUJF3g-unsplash

Разтваряйки една и съща книга – колкото и опростен да е сюжетът, винаги виждаме описаното различно. Това е един от парадоксите на четенето, който всъщност допринася то да се превръща и в магия. Обясненията за това са разнообразни, но можем да нахвърлим тук най-важното…

Натрупания житейски опит

Една от причините да възприемаме книгите по свой начин е в натрупания житейски опит. Преживелиците ни помагат да оцветим емоционално сюжета и да си го обясним през призмата на собствения си живот. Така един вижда по страниците на книгата, която чете, просто приключение – за друг обаче всяка стъпка на героите е потвърждение за неговите собствени стремежи, успехи или пък провали.

Емоционалността ни също е различна

Има хора, които се разнежват и от пчеличка, кацнала върху пролетно цвете. Затова и добре написаната книга е способна да извика нашата съпричастност по много начини. Но зависи от собствения ни праг на радост и болка. Пак важи, че ако човек е изстрадал ситуации, подобни на тези от сюжета, ще възприеме написаното много по-лично и дълбоко. Ако четеш за забавление пък, просто ще се плъзнеш по думите и ще отсееш за себе си забавното, динамичното. Но нали именно това прави преживяването неочаквано.

Възприемането на текста

То зависи повечето пъти от моментното ни състояние. Ако четем в шумна среда – например на път за работа, е нормално да маркираме основните състояния и действия на героите, но да пропускаме по-задълбочените им психологически характеристики… иначе нищо чудно да изпуснем и своята станция на метрото.

Детските години

Много важен момент е преживяното през детството. То се подписва върху нас за цял живот. И съответно, може да вземе връх в неочаквани моменти. Затова и когато четем някоя книга, ние бъркаме назад в спомените си – колкото повече се идентифицираме с героя, толкова по-лично приемаме сюжета.

Това е и причината една и съща книга да събужда диаметрално различни реакции в четящите. Един твърди, че е прекрасна, за друг пък е чиста загуба на време. Просто първият читател е почувствал сюжета по-близо до самия себе си – може да се каже дори, че вече го е преживявал. И погледът отстрани към самия него го е трогнал, разчувствал, защо не и вдъхновил!

Като готварска книга…

Именно умението да възприемаме книгите различно ги прави толкова уникални – и придава на четенето много допълнителни ползи, защото то може да послужи за работа със себе си, за разкриване на стари травми, за тренинг по отношение на собствената ни концентрация и още много други мотиви и ползи. Ако използваме пак книгите, за да обясним процеса – представете си сборник с рецепти. Гозбите по страниците са едни и същи, всеки обаче ще ги сготви в тон с указанията и все пак резултатът ще е различен. При това той зависи и от уменията, но и от личния прочит, от импровизацията, вкуса… толкова много неща, които в крайна сметка правят отделното ястие неповторимо.

… или пък като приказка

И още един пример – ако четем на малко дете една и съща приказка всеки ден, може сами да осъзнаем, че самите ние го правим по различен начин, защото акцентираме на различен елемент от историята. Причината може да е в настроението ни – или пък в желанието да обърнем внимание на малчугана върху по-малко популярен елемент. Но ефектът е, че всеки ден детето ще научава нещо ново, макар че историята е непроменена, приказката все така е на 20 или пък 200 години.

Книгите ни предлагат да изградим по-богата представа за света – и всеки гребе с пълни шепи от тях именно онова, от което се нуждае сега

chetene

В главната роля – любознателността

Точно тук може да споменем източника на цялото това разнообразие – до голяма степен то извира от любознателността на читателя. Тази прекрасна дума разкрива всъщност стремежа ни да изградим по-богата представа за света. А всеки има нужда от нещо различно, защото е на различно място в своя житейски път. Книгите ни сервират тази възможност по един великолепен начин – и всеки гребе с пълни шепи от тях именно онова, от което се нуждае сега. И заради това четенето в крайна сметка е необикновено. Винаги различно – винаги изненадващо с резултата си.

Всичко това обобщава и Едмънд Уилсън

Той е един от близките приятели на Владимир Набоков, макар че парадоксално ги скарва именно литературата. Американският литературен критик и писател обобщава колко различно въздейства литературата с едно изречение – простичко и звучащо като максима: „Макар че двама четат една и съща книга, всеки чете различно.”

И това са много, много полезни думи, за които е хубаво да се сетим следващия път, когато прочетем ревю или рецензия, а също решим да обсъдим с приятел или познати последната прочетена книга.

Изкуството да четем през очите на Краси Проданов
Снимки и илюстрации: hannah grace за Unsplash и архив

Прочетете още

249154_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (7 април – 13 април)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Пряка заплаха от Дейвид Балдачи 2. Приятелят от Фрида Макфадън 3. Майките …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...