Миналото винаги тежи
Несподеленото е важна част от всеки добър сюжет – затова и много книги се развиват, най-общо казано, преди и сега. Онова, което е било „преди”, тежи като воденичен камък в сюжета, така че разплитането му създава напрежение в отношенията до последната страница.
Успешни автори като Елиф Шафак, Душ Сантуш или дори нашата Людмила Филипова, умеят да черпят активи от такъв тип фабула. Защото това им позволява да изграждат силни образи и в психологически план. В играта обикновено се включват качества като интуиция, логика в мисленето, също търпение или пък решителност. Така и читателят се чувства истински въвлечен в ставащото.
Заради всичко това сега избираме точно такива романи – събитията по страниците им се развиват в поне две времеви линии. Наместването им е истинско удоволствие, когато четем.
Ето няколко книги, в които онова преди в крайна сметка довежда до ставащото сега – въпросът е да минем през лабиринта, който са ни създали авторите
Истината в очукана кутия
Това предлага сюжетът на „Тайните на Тоскана”. Анна получава от престарялата си майка кутия с писма и дневници. Дали от тях ще научи просто любовната история на майка си, омъжила се за британски военнопленник, или между редовете се крие и друга тайна? Анна решава да отвори вратата към миналото точно там, където са се случвали събитията навремето – в слънчевата Тоскана. Омайна книга с вкус на италианско лято създава Анджела Печ. Ще ви е интересно да научите и вие голямата тайна!
Любов през вековете
Предлага я „Речник на погледите” – една от книгите, които подсказват, че Елиф Шафак е сред най-талантливите разказвачи на нашето време. Сюжетът се развива в няколко столетия, като в основата му е едно наистина хубаво внушение. А то е, че всеки от нас е неразказана история – очите я крият. Но има и друго… формира ни случилото се, онова, което е останало в родовата памет. Елиф Шафак търси примери, за да ни докаже всичко това, и в Сибир през 17. век, и във Франция столетие по-късно, а също в съвременния Истанбул. Майсторски и забавно написана, „Речник на погледите” вдъхновява да се научим и ние да четем по очите!
Оплетена история
Сюжетът, който разказва Людмила Филипова в „Аномалия”, наистина е оплетен, но всъщност и миналото ни е такова. Затова зависи изключително много кой от краищата му ще подхванеш и дали вместо да го разплетеш, няма да постигнеш обратния ефект… Нагледно това се вижда по страниците на книгата – отправната точка е една мисъл на Исак Нютон, че грешим в нещо… Дали потвърждение за това не носи нашата, съвременна действителност – в нея пък технологична фирма подготвя ново, още по-съвършено ниво на виртуалната реалност. „Дали изобщо може да подредим този свят“, питаме се, докато четем „Аномалия”, а Людмила Филипова отговаря с напрежение и загадки, преобърнати съдби плюс задължителния неочакван финал.
Истанбул е инкубатор за истории
Завръщаме се в този град, който очертава ярко епохите – Душ Сантуш обаче говори в случая за Константинопол… В залеза на Османската империя изведнъж шансовете да пробиеш и да се наложиш рязко се увеличават. Едно хлапе се възползва от това – и въпреки крехката си възраст разкрива талантите си. Всичко това обаче е история, написана на листи, а листите сега са в ръцете на Крикор – в наши дни. Как двете епохи ще се съчетаят, след като ги дели толкова много време и… тайни? Това предстои да научим от „Мъжът от Константинопол”.
Любов и убийство
Класическа завръзка – пък и много възможности да пребродим поне две епохи… Беатрис Уилямс го осъзнава, когато създава сюжета на „Тайният живот на Вайълет Грант”. Времевият коридор в книгата свързва Първата световна война с епохата на Кенеди. Интересното в случая е това, че по страниците се развива, така да се каже, научен метод – просто Вайълет се занимава с наука. Дали обаче и това не е една от онези илюзии, които ни карат да се отречем от себе си, забравяйки, че на първо място имаме нужда да сме хора? Отговорът може би ще разкрие Вивиан – половин столетие по-късно.