Симеон Хаджикосев ще представи „Аз искам да те помня все така“

В навечерието на Деня влюбените на книжния  пазар се появи книгата „Аз искам да те помня все така”. Луксозното издание събира любовните шедьоври на Димчо Дебелянов – вечни стихове и неизвестни писма, адресирани до жените, които е обичал и които са вдъхновили неувяхващите му творби. Някои от тях се публикуват за пръв път.

Премиерата на книгата ще бъде на 13 февруари (понеделник), от 17:30 часа в къща музей Никола Вапцаров в София (четвърти етаж в кооперацията на пресечката на улица “Ангел Кънчев“ № 37 и ул. ”Хан Аспарух”).

Книгата, ще бъде представена от  проф. Симеон Хаджикосев, Катя Зографова и Пламен Тотев. Стихове на Дебелянов ще прозвучат в изпълнение на поетесата Маргарита Петкова (носител на националната награда „Димчо Дебелянов”), а бардът Славимир Генчев ще представи песни по стихове на класика.

За пръв път ще бъде показан първият автограф на Димчо Дебелянов върху семейната читанка на Дебелянови, която е в архива на проф. Симеон Хаджикосев (чиято съпруга Мария е от Дебеляновия род).

„Този младеж ще надмине всички ни”. Това са думите, които ослепелият след опита си за самоубийство Яворов казва за Димчо Дебелянов. И категорично вярва в тях, чувайки поетичните шедьоври на по-младия си колега по перо, без да знае, че той е обречен да умре млад. В София Димчо води бохемски живот с оскъдни средства, от които винаги е готов да се лиши, давайки ги на уличен просяк или плащайки сметките на „другарите” си в кръчмата. Междувременно създава класически образци на българската поезия, вдъхновени от жените, омагьосали романтичната му природа. Но и неговите любови, като Яворовите, са обречени (Иванка Дерменджийска се колебае да го последва, Елена Петрунова е убита, Мария Василева умира от туберкулоза). Това са жени, които споделят неговите мечти, има и актриса (Маня Цачева), която прави световна кариера в киното.

Книгата „Аз искам да те помня все така” тук

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
(„Аз искам да те помня все така”)

На утрото є светлите цветя
не бяха вечерна тъга познали
и с тях окитена вървеше тя
да буди радост в чуждите печали;
в очите є на буйните възторзи
разискряха се златен рой звезди
и търсеха милувка двете рози,
напъпили връз нейните гърди.
(„Отмината”)

И ето, погребал
в тъга непобедна
надежди и младост
в безрадостен склеп –
аз гасна, аз гасна
с утеха последна –
на спомена в здрача
и плача за теб.
(„Ти смътно се мяркаш…”)

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔