Страданието е онова, което ни свързва
Нарине Абгарян сама е преживяла две войни, на всичко отгоре родната ѝ Армения претърпя поражение през 2020-а. „Предали сме идеалите си, в които вярвахме, свободата, равенството и братството – каза тя наскоро за Радио Франс Ентернасионал. – Тежко ми е да наблюдавам случващото се сега в Украйна.”
„Да живееш нататък” е книга, която също рисува грозните очертания на войната. По страниците са събрани едни от най-хубавите разкази на Нарине Абгарян. Томчето излиза през 2018-а и съдържа общо 31 сюжета, героите от които сякаш прелитат от разказ в разказ.
Историите са хубави, но и пронизващи като игла в същото време. В тях има и радост, и болка. Даже много болка… Ето няколко цитата, които хубаво описват атмосферата в книгата – и ни карат да сравняваме със ситуацията днес.
„Този още беше млад-зелен, не познаваше живота, не смяташе за равни животните. А щом не ги смяташе за равни, нямаше никакъв смисъл да очакваш от него нещо разумно.“
„Мъртъв или жив, човекът си остава човек.“
„Чакаше смъртта търпеливо, с достойнство. Не бързаше, но и не се вкопчваше в живота.“
„В разбитите сърца на хората остава много неизразходвана любов, а после, когато му дойде времето, Бог ги вдига на небето и те разсейват със сиянието си безутешната мастилена мъгла.“
Това е броеницата от човешки съдби, която създава Нарине Абгарян в „Да живееш нататък“. Всъщност ето още няколко думи от нея – от споменатото вече интервю пред френска медия. За случващото се сега, досущ като своите герои, писателката проронва:
„На фронтовата линия живеят силни и достойни хора. В тях има по-малко от всичко друго ненавист – и най-много от всичко на света желание за живот. За тях всяка неуравновесена дума е като изстрел. Нека ги пощадим, нека помислим за тях.”
Нека послушаме Нарине!