Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила Еленкова, Радио „Хеликон“
„Крамър срещу Крамър“ е от филмите, които наричаме „култови“ и към това определение прибавяме друга, все по-натрапваща се констатация: той е от времето, когато се правеше кино за морални стойности, освен финансовите. През 1979 г. едва ли някой би оспорил петте Оскара на едноименния филм – включително за адаптация на литературно произведение, а Джъстин Хофман и Мерил Стрийп, хванати в кадър на корицата, бяха толкова млади и красиви, че разтърсиха хиляди семейства по света с подобна съдба. Техните герои Тед и Джоана Крамър са двойка от средната класа на 70-те, запознават се на купон, женят се набързо и се установяват в Ню Йорк. Двамата имат общи интереси в областта на рекламата, но докато той се развива служебно, тя със своето хуманитарно образование може да стане единствено секретарка или домакиня. Тъжна за българския читател би била информацията, че като служителка в офис Джоана печели по около 150 долара седмично, тоест, днешният ни стандарт в средната заплата прилича на този в Америка преди половин век. Парите ли са всичко, което изправя Крамър срещу Крамър? Не – амбицията за надмощие за сметка на детето. Неспособна да се примири с подчинена позиция, майката си тръгва и оставя малкото им момченце на бащата, за да го поиска обратно, когато то е на 5 години. Със самочувствие и претенции за финансов успех, тя започва люто дело за развод. Всичко това авторът Ейвъри Корман разказва без грам емоция, предимно чрез опитите на бащата да лавира между спокойствието на хлапето и нестабилните компании, които го изхвърлят на улицата. Книгата „Крамър срещу Крамър” днес се чете през призмата на феминизма, заради невъзможността жената да се реализира професионално, макар че накрая става ясно кой надделява при все цялата социална несправедливост. Онзи, за когото семейството не е пожертвано в името на никаква кариера.