Лира Литературно-рекламна Агенция
Това брилянтно изречение вадя от „Животът е роман“, заглавие, което иначе би ми се сторило клише, ако не знаех, че е новата творба на талантливия Гийом Мюсо.
Книгата е реверанс към всички пишещи хора, особено към Стивън Кинг, чийто роман „Мизъри“ явно му е послужил за основа. В интервю за френска медия Мюсо казва, че е искал да усети различните капани, с които се сблъсква всеки романист, докато изгражда героите си. Така той възпроизвежда своето женско „аз“ – Флора Конуей – писателка от САЩ, преживяваваща наред с литературните успехи огромна трагедия – нейната тригодишна дъщеричка изчезва мистериозно, както си играят на криеница вкъщи.
По същото време някъде във Франция в творчески блокаж изпада писателя Ромен Озорски (асоциация с двойнствения Ромен Гари). Ключовата дума за отношенията между двамата е „игра“. Тя превръща мъжа в съвременен Франкенщайн, готов да манипулира реалността на Флора, която пък се инати в качеството си на творец. Докато хвърчат молби и обвинения от Франция до Америка, и следим как един герой диша във врата на своя създател, на моменти губим нишката – кой кого е измислил, кой в чий живот е нахлул, кой пред кого се материализира, дете или литературно произведение е загубено, но внезапно притихваме. Защото разбираме целта – Гийом Мюсо ни пробва в желанието си да ни образова. Затова жонглира с представите за елитарно и масово, реди имена и заглавия, похвати и изразни средства, подобно на пъзелите на своя колега Жорж Перек, който впрочем също се мярка тук с максимата, че литературата е игра за двама. И понеже книгата е рамкирана с откъси дори от автобиографията на Жорж Сименон, след като е „убил“ героя си Мегре, ще завърша своята препоръка пак с цитат, ала на женския глас Флора Конуей:
„Реалността ме накара да платя за моите опити за еманципация.“
