„Попитай сърцето” е за това как обичаме
Белгийската писателка по правило пленява с всичко написано – сигурно и заради културната амалгама, в която живее. Родена в Европа, тя прекарва детството си в страни като Япония, Китай, Бирма, Лаос… Пребивавала е и в Щатите.
Още от началото на кариерата си като писател през 1992-а Амели Нотомб поднася всяка година нова книга на читателите си. „Попитай сърцето” (изд. Колибри, превод Светла Лекарска, 128 стр.) е тази от 2017-а, така че след нея Амели или Фабиен-Клер, както е истинското ѝ име, е написала още три.
Точно „Попитай сърцето” беше приета при излизането си като отговор на авторката срещу критиките, че често пише неизразително, скицирайки само повърхността на събитията и характерите. А тук още заглавието препраща към Алфред дьо Мюсе, обичания френски поет и драматург.
Иначе и „Попитай сърцето” започва по обичайния за Амели начин – с вихър от събития и чувства. Само дето историята бързо губи привидната си лекота и се спуска там, където човек трупа най-тежките осъзнавания и болки – в душата му.
Героите на Амели са от женски род – Мари, Диан, Оливия… И са все различни, сякаш от други светове. Но именно болката създава общото им битие.
Амели Нотомб задава важни за повечето от нас въпроси в „Попитай сърцето”. Кога поставяме себе си над другите? И способни ли сме да видим потребностите на хората, за които твърдим, че обичаме най-много?
А книгата учи да приемаме на първо място своите собствени тъмни емоции. Че е с характер, си личи по това как грабва… Заедно с това показва много добре защо Амели Нотомб е от най-четените френскоезични писатели днес. Пък и нали самата тя дяволито заявява: „Ако не пиша, ставам опасна за… себе си!”