Лира Литературно-рекламна Агенция
Представяме ви „Рибарят“ от Джон Ланган
И точно когато си мислим, че сме се изчерпали с Х. Ф. Лъвкрафт, Едгар Алън По и Стивън Кинг и няма какво да видим повече от хорър кралете, се появява с тиха лудост Джон Ланган и романът, спечелил му престижната награда „Брам Стокър“ – „Рибарят“. Към всички фенове на хоръра: „Честито, имаме си нов любимец, от когото да се страхуваме през нощта.“
Прозата на Лангън е страховита, съсипваща и задълбочена, въпреки изкусната лекота на перото му. Определена от Пол Трембли като хорър епика, „Рибарят“ повлича читателя по вълнуващите се вълни на острата като бръснач фантазия на автора. Магистърската степен по философия е още едно ниво в майсторското писане на Джон Ланган. В момента Ланган преподава писане на готическо фентъзи в Нюйоркския университет Ню Палц и само можем да гадаем какво удоволствие е да получаваш препоръки от съвременния майстор на хоръра.
Що се отнася до „Рибаря“ можем да кажем само едно – шедьовър. Историята проследява тъжната съдба на Ейб и Дан – двама мъже, които са изгубили своите съпруги. Те намират общ покой в хобито си и действително успяват да преживяват дните си, докато не разбират една древна мистична тайна за същество, наречено Der Fischer, което изпълнява всяко човешко желание, но… на каква цена?
Без да му мислят кой знае колко – и без това няма какво повече да губят, Ейб и Дан решават да се впуснат в безпощадно зловещо приключение, неподозирайки, че водите на Холандския поток край град Удсток са не просто мътни и мрачни, но и крият болезнено мъчителни тайни, последици от древно предание. Водени единствено от желанието си да заличат безпощадната болка от загубите, двамата мъже първоначално не приемат насериозно всичко, което са чули. В крайна сметка какво по-изцелително от вътрешния порив на човек да преодолее това, което го убива отвътре – надеждата? Много скоро те разбират, че нещата далеч не са толкова невинни, колкото на тях им се е искало да бъдат. И въпреки това – по-лошо от това да знаеш, че искаш нещо, е това да знаеш, че никога не можеш да го имаш, както би казал Джеймс Патерсън.
От „Рибарят“ оставаме с впечатлението, че всяка лудост е реалност за някого. И всяка реалност извира първо от вътрешния свят на човек. Но понякога вътрешният свят на човек се управлява от някой, който едва ли е толкова мил… А отвътре слага маска – и ако надникнеш зад нея, ще те унищожи…
