Лира Литературно-рекламна Агенция
Само че ритъмът на морските приливи и отливи е единственото, което ние, човеците, все още не сме унищожили
“Последната миграция” не е антиутопия и все пак разказва за свят, в който всички животни са унищожени благодарение на безмерната човешка алчност. Главната героиня, Франи Стоун, е странна млада жена с непоколебимо сърце и разрушителен устрем към смъртта. Но преди неотложната си среща с нея, тя трябва да направи своето пътешествие по море, следвайки пътя на последната колония полярни рибарки, оцеляла на Земята. В търсене на смисъла на живота или пък просто в търсене на себе си. Защото когато не знаеш кой си, нито къде принадлежиш, животът ти се превръща в постоянно лъкатушене между навсякъде и никъде.
За читателите с волен дух тази книга ще бъде едно голямо приключение, за любителите на загадки – мистерия, която ще разгадаят (може би) едва в последните страници, за романтиците – история за голямата любов, надживяла времето, пространството и страха от собствената ни нищожност като смъртни същества. За мен, като човек, който безмерно обича чайките и морето, тази книга е въплъщение на мечтата ми да се рея свободно с птиците и вятъра над света. Ако харесвате “Старецът и морето”, “Моби Дик”, “Морският вълк” или “Ние, удавниците”, тази книга е за вас. Ако пък все още не сте ги чели, крайно време е да поправите този пропуск. Редом с книгата на Шарлот Макконъхи.
За финал не мога да не отбележа, че част от красотата на тази омагьосваща история се дължи несъмнено и на блестящия превод на Надежда Розова:
- “Колкото си по-силен, толкова по-опасен е светът.”
- “Въздействието от един живот се измерва не само според това какво е дал и какво оставя след себе си, но и според онова, което е отнел от света.”
- “Има разлика между това да странстваш и да напуснеш някого.”
- “Ритъмът на морските приливи и отливи е единственото, което ние, човеците, все още не сме унищожили.”
