Лира Литературно-рекламна Агенция
SARS-CoV-2 оцелява според някои върху хартия само денонощие
Сигурността на библиотеките е важна както за хората, които работят в тях, така и за посетителите им. Същото важи, разбира се, и за книжарниците, че дори и за домашните ни сбирки. Отговорът как да осигурим висока сигурност по време на пандемия обаче е сложен…
Ситуацията наистина е безпрецедентна. По мнение на специалистите по консервиране на ценни книги в САЩ, липсва информация да се е случвало нещо такова в историята. С други думи, липсват данни да са полагани специални грижи за книгите при предишни епидемии.
В същото време в студия, публикувана в Journal of Hospital Infection, ясно е посочено, че коронавирусът може да издържи върху неодушевени повърхности дори девет дни. Става дума за метал, стъкло и пластмаса. Що се касае до хартията, учените смятат, че върху нея SARS-CoV-2 оцелява четири-пет дни. Но и тези сведения се различават сериозно. Според данни на американския здравен институт SARS-CoV-2 се задържа в аерозоли до три часа, върху медна повърхност – около четири часа, денонощие върху картон и може би около два-три дни върху пластмаса и неръждаема стомана.
Така че най-лесният вариант да бъдат защитени персонал и посетители е просто да се затвори въпросното помещение. Времето ще премахне всяка зараза! Потвърждава го и Флетчър Дюрант, който завежда отдела за консервация и опазване на библиотеката в Университета на Флорида „Джордж Смадърс“. „Изолацията минимално за 24 часа – а най-добре за 14 дни, е най-доброто средство за дезинфекция. В противен случай подобни места стават рискови за разпространение на болестта, от което ще пострада не само здравето, но и доверието на обществеността в библиотеката като такава.”
Избърсването на корицата например със спирт далеч не означава, че една книга вече е безопасна
Това на практика означава библиотеки и книжарници да останат затворени, докато трае опасността от COVID-19. Но има и обратни примери… Отворена остана например Библиотеката на Конгреса в САЩ. Макар и в намален състав, библиотекарите продължават да ходят на работа. Други библиотеки оставят поръчаните материали в специални боксове, което позволява надеждна дезинфекция.
Якуб Надал, който отговаря за сигурността точно в Библиотеката на Конгреса, препоръчва почистването да се извършва от професионални фирми. Рисковите места са твърде много – от плотовете на работни бюра през дръжките на вратите, кориците на книгите, екраните на мониторите… „Време е за извънредно прецизни мерки – подчертава той. – Нямаме никаква информация, която да отговаря на специфичен въпрос като този как точно се пренася вирусът чрез книгите.
Тук обаче изниква и следващият въпрос – доколко препаратите за дезинфекция са опасни за самите книги. Още по-сложно става, когато говорим за ценни издания. Евън Найт, специалист по съхранение на книги в библиотеката на Масачузетс, предупреждава, че библиотекарите трябва да са внимателни с дезинфекциращите средства. „Книгите, които имат найлонова подвързия, могат да се почистят както трябва – обяснява той, – същото важи и за подвързиите, които се правят в книговезницата на една библиотека. Но дезинфекцирането по този начин винаги върви ръка за ръка с мисълта, че ще нанесем щети на сбирката от книги.”
Дюрант пък обръща внимание, че избърсването на корицата например със спирт далеч не означава, че тази книга вече е безопасна. Опасност крият и уредите за почистване с UV лъчи. „Почти невъзможно е подвързаните книги да бъдат обработени напълно с такъв апарат – казва специалистът. – Много по-ефективно е просто да изолираме книгите за 14 дни.”
Всички библиотекари обаче са единодушни, че главната задача в момента е да бъдат опазени книгите. Затова и карантината сега в името на дълготрайното им съхранение се явява по-скоро полезна. За да можем да ги разгръщаме безопасно и с мисълта, че вместо вируси в тях се крие само познание.
