Лира Литературно-рекламна Агенция
Лорънс Рийс разглежда „задкулисната” история на отношенията между Сталин и Запада.
Кога според вас е завършила Втората световна война? През август 1945 г. след капитулацията на Япония? Или цели десетилетия по-късно?
На български език се появява ново издание на изследването на изтъкнатия британски историк Лорънс Рийс – „Тайните на Втората световна война”.
В него войната е разгледана не като отрязък от времето, изпълнен с кървави битки, а като продължителен период, който приключва едва след падането на комунизма.През лятото на 1945 г. за повечето държави от Източна Европа властта на един тиранин, Адолф Хитлер, се заменя с тази на друг – Йосиф Сталин. Защо се случва това, е един от най-важните въпроси – и отговорът лежи в основата на тази разкриваща задкулисието на военните действия книга.
В „Тайните на Втората световна война” Рийс разглежда детайлно действията на една от най-важните фигури от периода – руския диктатор Йосиф Сталин, и неговите отношения първо с нацистите, а след това и с англо-американските съюзници.
Базирайки труда си на множество източници и срещи с оцелели, историкът вниква в начина на мислене на съветския лидер преди и по време на войната и особено фокусирано разглежда съюза му с нацистите преди началото на операция „Барбароса“.
Не по-малко важна тема е защо от абсолютно недоверие по отношение на Сталин Чърчил и Рузвелт публично променят становищата си за Съветския съюз и неговия лидер? Според Рийвс именно в отговора на този въпрос се крие обяснението на много от сериозните геополитически проблеми след 1945 г., които в крайна сметка превръщат мира в нова, Студена война.
В това обстойно изследване на глобалния конфликт дипломацията се оказва най-силното оръжие, което решава съдби на държави и нации. Защото в крайна сметка битките се печелят на бойното поле, но победата във войната и печалбата от нея се решават по време на преговорите.
„Толкова изненади има в тази книга… Отношенията между Сталин, Чърчил и Рузвелт са грозната страна на историята – и Лорънс Рийс я разкрива изключително добре!”
Макс Хейстингс, автор на „Тайната война”
ОТКЪС
Съюз във всичко, само
не и на думи
Преговорите започват
Признак за ясно изразения практичен характер на разговорите е бързината, с която дискусията стига до темата, евфемистично описвана като „сфери на влияние“. Въпросната преднамерено безобидна фраза би могла да означава безкрайно малко или безкрайно много, според желанието на участниците. Разбира се, когато нацистката агресия в Полша вече е факт, тя е използвана при определянето кой да упражнява контрол върху различните източноевропейски страни.
Рибентроп обявява: „Фюрерът приема, че източната част на Полша и Бесарабия, както и Финландия, Естония и Латвия, до река Двина, всички попадат в съветската сфера на влияние“. Сталин веднага контрира германските предложения, категорично заявявайки, че цялата територия на Латвия трябва да попадне в „съветската сфера на влияние“. Рибентроп не може да се съгласи с искането на Сталин без консултация с Хитлер. И така, срещата е отложена, докато той получи указания пряко от Хитлер.
Хитлер очаква новините от преговорите в Бергхоф, своето планинско убежище в Южна Бавария. Същата сутрин вече е било проведено съвещание, на което той е уведомил висшето военно командване, че Рибентроп пътува от Кьонигсберг за Москва, за да подпише договор за ненападение.
– Генералите бяха объркани и се споглеждаха тревожно – разказва Херберт Дьоринг, СС управител на Бергхоф, който е бил свидетел на събитията през този ден. – Възможно ли е такова нещо! Просто дъхът им секна. Тези двама души, комунистът Сталин и националсоциалистът Хитлер, да се обединят така внезапно. Никой не знаеше какво се крие зад това.
Докато разговорите в Москва продължават, атмосферата в Бергхоф става все по-напрегната.
– Беше гореща, душна лятна вечер – припомня си Дьоринг. – Групички адютанти, цивилен персонал, министри и секретари се трупаха на терасата, а много други бяха наобиколили комутационното телефонно табло, защото първото повикване трябваше да мине през него. Всички бяха с опънати докрай нерви и чакаха, чакаха.
Внезапно повикването от Москва идва с новината за искането на Сталин.
– Всички забелязаха, че по време на обаждането Хитлер мълчеше – добавя Дьоринг. – Сталин бе опрял пистолет в челото му.
И така, с „пистолет, опрян в челото му“, Хитлер се съгласява да предостави на Сталин цялата Латвия като част от неговата „сфера на влияние“.
След решаването на основните въпроси около „сферите на влияние“ и включването на решенията в тайния протокол към договора разговорът в Москва преминава към други, по-леки теми. Сталин откровено разкрива мнението си за нацията, която през лятото на 1941 г. ще стане негов съюзник:
– Не харесвам британците, нямам им доверие. Те са изкусни, упорити и трудни опоненти. Но британската армия е слаба. Ако Англия все още владее и управлява света, това е поради глупостта на другите страни, които се оставят да бъдат мамени. Абсурдно е, че само няколкостотин британци все още могат да управляват многомилионното индийско население.
Сталин продължава с твърдението, че британците от много години се опитват да предотвратят съветско-германското разбирателство и е „добра идея“ да бъде сложен край на тези „мошеничества“.
Обаче на разговорите в Москва няма открита дискусия по заплануваното от нацистите скорошно нахлуване в Полша – и съответно, разбира се, каква реакция може да бъде очаквана от Съветите. Най-многото, до което стига Рибентроп при излагането на намеренията на Германия, е да отбележи:
– Правителството на Германския Райх смята за неприемливи гоненията, на които е подложено германското население на Полша, и Фюрерът е категоричен в намерението си незабавно да реши германско-полските спорове.
– Разбирам – уклончиво отговаря на това изявление Сталин.
На Сталин и Рибентроп е връчен проект на официално съобщение за сключването на договора. Изглежда, съветският лидер намира, че използваният в проектокомюникето високопарен и надут език е просто комичен.
– Не смятате ли, че трябва да обърнем малко повече внимание на общественото мнение в нашите страни? – пита той. – От много години ние се заливаме взаимно с помия и на нашите пропагандни дейци като че ли все им се струваше, че не правят достатъчно в това отношение. А сега изведнъж трябва да се преструваме, че всичко е простено и забравено? Нещата не се оправят така бързо. – И с това Сталин започва да смекчава тона на изразните средства в комюникето.
В полунощ жена с червена забрадка внася първо чай, след това хайвер, сандвичи, сладкиши и обилни количества водка, руски вина и накрая кримско шампанско.
– Приятната вече атмосфера стана особено уютно-празнична – припомня си Андор Хенке, германски дипломат, присъстващ като допълнителен преводач. – Сталин и Молотов се изявяваха като възможно най-гостоприемните домакини. Руският вожд собственоръчно пълнеше чашите на гостите, предлагаше им цигари и дори ги палеше. Приветливият и сърдечен и същевременно изпълнен с достойнство начин, по който Сталин, без да се унижава, прислужваше на всеки от нас, силно впечатли всички ни… Аз преведох може би първия тост, който Сталин изобщо е вдигал за Адолф Хитлер. Той каза: „Знаейки колко много германският народ обича своя фюрер, искам да пия за негово здраве!“.
Най-после в ранните часове на 24 август 1939 г. пактът за ненападение между Съветския съюз и Германия е подписан. В залата са допуснати германски и руски фотографи, за да увековечат разцъфтялата между двете страни изненадваща и немислима дружба. Сталин отбелязва, че има само едно условие, за да бъдат направени снимки: „Да се махнат предварително празните бутилки, защото хората могат да помислят, че първо сме се напили и след това сме подписали споразумението“. Въпреки Сталиновата шеговита забележка един от германските фотографи, Хелмут Лаукс, снима Сталин и Рибентроп с чаши шампанско в ръце. Сталин отбелязва, че публикуването на снимката на двамата пиещи заедно държавници може да създаде „погрешна представа“. Лаукс започва да измъква филма от камерата, за да го даде Сталин – но съветският лидер му прави жест да не се безпокои, като добавя, че вярва на думата на един германец за въпросната снимка и как тя няма да бъде използвана.
На подписването присъства и Хайнрих Хофман, личен фотограф на Хитлер, който с присъщото си чувство за германско превъзходство си припомня „допотопното фотооборудване на руснаците“. Той също се обръща директно към Сталин:
– Ваше Превъзходителство, имам огромната чест да ви предам сърдечните поздрави и благопожелания на моя добър приятел и фюрер Адолф Хитлер! – произнася Хофман. – Позволете да ви уверя, че той с голямо нетърпение очаква деня, когато лично ще се срещне с ръководителя на руския народ.
Според Хофман тези думи „силно впечатлиха Сталин“, който в отговор казва, че „трябва да бъде установена трайна дружба с Германия и нейния велик фюрер“.
Празненството продължава до ранните часове и когато германците най-после се сбогуват със Сталин, той е, според Хофман, „здравата подпийнал“! Съветският лидер съзнава пределно ясно нелепостта и дори комизма на този договор със своя бивш враг.
– Да пием за новия антикоминтерновец – Сталин! – вдига той наздравица в един момент. Но последните му думи към Рибентроп са изречени напълно искрено: – Уверявам ви, че Съветският съюз приема настоящия договор съвсем сериозно. С моята честна дума гарантирам, че Съветският съюз няма да предаде своя нов партньор.
А в Бергхоф през часовете преди пристигането на вестта за подписването на договора атмосферата все повече се нажежава. Същата вечер Херберт Дьоринг е свидетел как Хитлер и гостите му гледат като хипнотизирани драматично оцветеното небе над високите планински върхове.
– Целият небосвод бе развълнуван, истински хаос – припомня си той. – Цветовете се сменяха от кървавочервено към оранжево-сивозеленикаво и черно като нощта и назъбено жълто. Всички изглеждаха ужасени… бе просто страшно… Всички гледаха в небето. Ако няма здрави нерви, човек лесно можеше да се уплаши. – Дьоринг помни, че една от гостенките на Хитлер, унгарка, отбелязва: „Мой фюрер, това не вещае нищо хубаво. Това означава кръв, кръв, кръв и пак кръв“. – Дьоринг продължава: – Хитлер бе изпаднал в ужас и почти трепереше. Той каза: „Ако ще става, нека да става сега“. Беше силно възбуден, напълно обезумял. Косата му бе разчорлена. Погледът му бе прикован някъде в далечината. – И тогава най-после пристига добрата вест, че договорът е подписан. – Хитлер каза довиждане на всички, качи се горе и вечерта приключи.
Британското общество може да не реагира така драматично на установяването на приятелски отношения между Германия и Съветския съюз, както гостите на терасата в Бергхоф, но определено е силно изненадано. „Това е един нов и неразбираем епизод от немската дипломация“ – обявява един британски кинопреглед. – „Какво е станало с принципите, залегнали в „Моята борба“? А и какво общо би могла да има Русия с Германия?“
Комунистическите партии из целия свят се опитват да проумеят новината. Брайън Пиърс, предан английски привърженик на Сталин в онези години, просто намира убежище в неотстъпната и последователна вяра:
– Ние приемахме, че Сталин е много умен, много проницателен човек. И когато научихме за подписването на договора, според мен отношението на повечето комунисти – онези, които не бяха напълно шокирани от този факт, дори в някои случаи дотам, че да напуснат партията – беше всъщност трудноразбираемо, но все пак положението е сложно… Може би другарят Сталин, като се има предвид цялата информация, която получава от своите разузнавателни източници, мисли, че това е най-добрият начин да бъде предпазена Русия от ситуации, при които той [Сталин] просто ще бъде измамен от западните съюзници.
В Германия СС офицерът Ханс Бернхард чува новината за подписването на договора, докато чака да навлезе в Полша със своята част. За него подписването на пакта „несъмнено беше много изненадващо. Просто не можехме да го проумеем… Германската пропаганда от години ни втълпяваше, че нашият главен враг са болшевиките“. В резултат той и неговите другари възприемат това ново споразумение като „политически противоестествено“.
Но британският външен министър лорд Халифакс не е толкова изненадан. Четири месеца преди това, на 3 май, той е предупредил британския кабинет за вероятността от постигане на споразумение между Сталин и Хитлер. Сега вече и британското, и френското правителство осъзнават, че споразумението между Съветския съюз и нацистка Германия развързва ръцете на Хитлер за нашествие в Полша – както става и в действителност. На 1 септември германските войски нахлуват в Полша и два дни по-късно Великобритания, в съответствие с нейните договорни ангажименти към Полша, обявява война на Германия. Това е началото на Втората световна война.
Но докато германците навлизат в Полша от запад, Съветският съюз не предприема нищо, за да нападне от изток. И напълно логично Рибентроп проявява жив интерес и загриженост за евентуалната реакция на Сталин по повод на германското нашествие в Източна Полша, граничещ със Съветския съюз регион, който според наскоро подписания договор е включен в съветската сфера на влияние. На 3 септември той изпраща каблограма на Шуленбург, германския посланик в Москва: „Все пак, поради стратегически причини, ние, естествено, трябва да продължим да действаме против такива полски военни сили, които по това време са разположени на включената в руската сфера на влияние полска територия. Моля веднага да обсъдите това с Молотов и да разберете дали Съветският съюз не смята за желателно руските въоръжени сили да настъпят в подходящ момент срещу намиращите се в руската сфера на влияние полски сили и съответно да окупират тази територия. По наша преценка това не само ще ни донесе успокоение, но изхождайки от духа на Московското споразумение, ще бъде също и в интерес на Съветите“.
Съветското ръководство не отговаря веднага на германското предложение. Сталин не е човек на импулсивните действия. Освен това има по-важни въпроси за разглеждане. Например какъв ще бъде вероятният британски и френски отговор на евентуално съветско нашествие? Западните съюзници току-що са обявили война на Германия, защото са обвързани с договор да защитават Полша в случай на агресия. Ако Червената армия навлезе в Източна Полша, ще решат ли те да воюват и срещу Съветския съюз? Всъщност няма ли договорът за ненападение с нацистите да въвлече Съветския съюз във войната, от която, по своя замисъл, той би трябвало да го предпазва?
Но остават силни аргументи в полза на военните действия. Съветите не само признават очевидната материална изгода от анексирането на голяма част от друга държава – те са мотивирани и от силни политически причини. Не на последно място, защото Сталин е убеден, че има да урежда сметки с Полша. Той пази неприятен спомен от войната между болшевиките и поляците през 1919 – 1920 г. (най-често наричана Полско-съветска война, въпреки че названието „Съветски съюз“ е установено по принцип през 1922 г., а официално е признато едва през 1924-та). Полша, която през 18. век престава да съществува като независима страна, защото е раздробена на части и заграбена от по-силните си съседи, в края на Първата световна война е реконституирана по силата на Версайския мирен договор. И докато полският държавен глава Йозеф Пилсудски иска да отмести границата колкото е възможно пљ на изток, Ленин вижда в Полша препятствие по пътя на комунистите за разпространяване на революцията в Европа и особено в следвоенна Германия, която той смята за узряла за марксистко завоевание.
Първоначално болшевишката армия действа успешно и до лятото на 1920 г. стига почти до Варшава. Но тогава поляците контраатакуват и в битката при река Неман разгромяват болшевиките. Впоследствие, по силата на подписания през март 1921 г. Рижки мирен договор, поляците получават Западна Украйна и западната част на Беларус и тази нова граница е ратифицирана на съюзническата конференция през 1923 г. (Именно такова е лъкатушещото историческо развитие, което стои зад скандалната реплика на Молотов, че Полша е „уродливото копеле на Версайския мир“.) И което е знаменателно, цялата полска кампания е не просто някакво неконкретно унижение за болшевиките, а лично унижение за комисаря на Югозападния фронт – Йосиф Сталин. Когато болшевишкият командир Тухачевски иска подкрепления, Сталин не му ги изпраща. През 1925 г. Сталин дори се опитва да прикрие това петно в ранната си кариера, като изземва уличаващите документи от архивите на Киев.
Но въпреки силната си антипатия към поляците през септември 1939 г. Сталин не позволява на емоциите да решат следващия му ход. Той също знае, че Съветите могат да се опитат да легитимират евентуалното нахлуване в полска територия чрез пропаганда, като се скрият зад едно предложение, направено през 1919 г. от лорд Кързън, тогавашен външен министър на Великобритания, за границата между Полша и нейните източни съседки – така наречената линия „Кързън“. Тогава предложението е било отхвърлено от болшевиките, но то всъщност почти съвпада с наскоро приетата от Сталин, Молотов и Рибентроп граница, разделяща съответните им „сфери на влияние“ в Полша. Освен това във въпросните източни територии поляците не са преобладаващо мнозинство. Там около 40% от населението е от полски произход, 34% са украинци и 9% – беларуси. Това, както го разбират съветските пропагандисти, позволява всякакво нашествие да бъде представено като акт на „освобождаване“ – избавление на „местното“ население от полско потисничество.
Съчетанието на всички тези фактори означава едно – шест дни след каблограмата на Рибентроп, тоест на 9 септември, Молотов отговаря, че Червената армия ще навлезе в съгласуваната съветска „сфера на влияние“ в Полша. На следващия ден по време на среща в Москва с германския посланик Молотов обяснява на Шуленбург: претекст за нахлуването ще бъде желанието на Съветския съюз да помогне на украинците и беларусите. И добавя: „Този аргумент трябва да придаде необходимата правдоподобност на интервенцията на Съветския съюз и същевременно да неутрализира евентуално възникналото впечатление, че сме агресори“.
