Професията е запазена само в Куба
Монотонният труд, който донесла промишлената революция, наложила създаване на още нови професии – една от тях била тази на четеца. Неговата работа била да създава разнообразие през работния ден във времена, когато не съществувало дори и радиото. Четецът обикновено подбирал развлекателни материали от вестниците, а също интригуващи художествени творби – романи, разкази и дори стихотворения.
Интересното е, че в много от случаите заплатата на четеца се осигурявала от самите работници. С настъпването на 20. век това условие отпаднало, защото четците започнали да провеждат агитационна дейност и били назначавани направо от собствениците. Преломен момент за професията бил около 1920-а, когато настъпила епохата на радиото.
В Куба все още работят около 300 четци, като до един са държавни служители
Професията обаче се е запазила поне на едно островче – всъщност, Острова на свободата. В Куба и до днес има фабрики, които разполагат с четци, като по случай 115-годишнината на занаята – през 2015-а, правителството кандидатства в ЮНЕСКО с цел да запише четците сред световното нематериално културно изкуство.
По данни на профсъюзите, сега в Куба работят около 300 четци, като всички те са държавни служители. Нови текстове четат 90 минути дневно, а в останалото време провеждат беседи с работниците и се подготвят за следващия ден. Репертоарът им включва класически творби, вестници, но също рецепти и хороскопи.