Лира Литературно-рекламна Агенция
Същността ни заговаря чрез тях
Сухата фактология се преповтаря на всеки 6 септември – денят, в който бунтовниците стигат до Пловдив и свалят генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Човек обаче никога не може да живее само с миналото, той непрекъснато търси собственото си отражение в него, при това от съвременна гледна точка. Именно затова са полезни тези шест книги – те са уловили блясъка на оная епоха и ни помагат да видим себе си в нея. Ако искаме да сме българи, ще намерим някое кътче в библиотеката за тях!
Обединяване на освободените българи: „Записки по българските въстания“
Захари Стоянов е повече от писател, той е живата съвест на народа, нима някой може да каже кога точно е писано това: „… патриотизмът е бошлаф; той е съществувал само при турското владичество, а днес е невъзможно да се направи разлика между родолюбеца и шпионина; палмата на първенството се подава на тоя последния…”
Стремежът на народа: „1885. Спомени на съвременници”
Стоян Тачев събира отблясъци от епохата, за да заживеят във вечността. Пишат се най-славните страници в историята на България, а основната движеща сила е ентусиазмът. Рядко народът ни е бил толкова единодушен в щенията си.
Път към българската независимост: „Стефан Стамболов”
Фигурата му е една от най-спорните в периода, но и харизмата му е от най-големите. Милен Куманов се опитва да събере истината за Стамболов в една книга. Революционната му дейност, конкретните му действия, издигането към властта. Пет години преди Съединението Стамболов вече има план как да се случи. Тогава не успява, но пък през 1885-а е председател на Народното събрание и горещо го приветства.
Подкрепата на княза: „Княз Александър Батенберг. Истината за царуването му”
Така важният акт се извършва именно с подкрепата на най-значимата фигура в Княжеството – Батенберг. Как и защо е царувал или по-скоро князувал иска да запамети за поколенията Адолф Коф. Той е дворцов пастор на Александър I. Затова и много близо до случващото се в младата държава на Балканите.
Историята говори: „Един много добър човек – Константин Стоилов и политическата добродетел”
Да се говори за политика и добродетел едновременно е малко чуждо на нашето време, като явно и в миналото е било рядкост. Затова Константин Стоилов е толкова ценен за историята ни. Веселин Методиев се заел със задачата да напомни, че вижданията на Стоилов са изключително от европейски мащаб. Минава обаче през сложните борби по българските върхове – и все пак записва името си в историята. Бил е адвокат, войник, министър-председател… просто българин.
Времето е най-добрият съдник: „Български хроники”
Създавайки книга, която на практика е вечна, Стефан Цанев умело се плъзга по оня разделителна линия на случилото се и националните ни въжделения. Затова и всяка страница на неговите хроники – включително посветените на Съединението, изпълнява особено важна функция. Да ни е добре да сме българи, самите ние да сме съединение с тая своя същност. А това помага особено много да се оттласнем от нулевата точка на началото и да продължим напред.
