Лира Литературно-рекламна Агенция
Дългите четива са по-успешни, сочи статистиката
Експериментът е проведен на базата на читателски оценки, оставени под формата на рецензии в сайта Goodreads.com. От британския седмичник The Economist анализират реакциите по отношение на общо 737 книги. Изводът е донякъде изненадващ…
Съвсем очевидно се вижда, че хората предпочитат по-дебели книги, пишат във вестника. Тънките четива – между 100 и 200 страници, по-правило получават по-сдържани оценки. За да заинтригува едно заглавие читателите си, е необходимо да надвишава именно 200 страници.
Едно от обясненията за този резултат е Стокхолмският синдром. Той се обяснява като травматично привързване и всъщност се отнася към отношенията между похитител и жертва. Поражда се, когато заложник започне да изпитва привързаност към престъпника, който го държи под контрола си.
Пренесено в полето на книгите, това означава, че дебелите книги по правило са надценявани, защото читателят изпитва потребност да убеди останалите, че не си е изгубил времето. Друг фактор е пристрастието – онези, които стигат до края на една дебела книга, са много по-склонни да напишат рецензия за нея и да я представят в добра светлина. Типичен пример за това са събраните съчинения на Шекспир – по правило те получават много по-добри оценки в Goodreads.com, отколкото изданията на отделните му пиеси.
Най-упоритите, прочели докрай дебела книга, започват да я обожават, но всички по правило мразят онова, което се учи в училище
Данните, събрани от The Economist, посочват и примерно това, че читателите предпочитат модерните истории пред написаните преди време. Има обаче и изключения – да речем, „Изкуството на войната“ от Сун Дзъ, приказките от „Хиляда и една нощ“ или пък „Към себе си“ на Марк Аврелий.
В същото време повечето читатели не понасят книгите, които са включени в училищната програма. Обожават обаче онези, които са прочели в юношеските си години – например от Роулинг или Толкин.
Едни от най-оценяваните творби в извадката, предложена от The Economist, са от полето на руската класика. „Анна Каренина“ или пък „Престъпление и наказание“ са сред заглавията с най-много положителни отзиви. А страниците им са съответно 864 и 512… Което май потвърждава казаното по-горе. А именно – дебелите книги са и по-интересни!
