Начало / Автори / Фотографии на многоликия Маркес

Фотографии на многоликия Маркес

Казва се, че важните книги идват при нас в специални моменти от живота ни… но с неговите е различно – точно срещата с тях прави дните ни специални

0.41791200-1536732596FQCN3X3FyOY38fE8-wide

Алхимик, но на чувствата

Роден на 6 март 1927 г. в едно мъничко градче на брега на река Аракатака, прекарва детството си донякъде самотно… Сигурно затова точно това чувство оставя болезнен отпечатък и в книгите му.

По-късно сам Маркес разказва, че си измислял несъществуващи приятели, говорел си с тях, разказвал им истории. Точно с тази особеност го запомнят и познатите му от този период – преди повече от 80 години. Може да се каже, че магическият реализъм се е родил именно там – край бреговете на Аракатака.

Животът отдолу-нагоре

Винаги така подхожда Маркес и в книгите, които написва по-късно. Започва от случката, а около нея се появяват хора, обстоятелства, преживелици… В едно интервю признава, че повратна точка за него е бил мигът, в който установява, че не бива да си поставя граници в писането. Текстовете му са способни на постоянна метаморфоза, непрекъснато надрастват самите себе си.

Да нарисуваш отношенията необикновено

Героите на Маркес по правило имат сложни, различни от общоприетото отношения. И въпреки това в тях има една предопределеност, съдба, по-силна от всичките ни надежди и мечти. Писателят вижда основание за това в характерите, които носим. Според Маркес самите ние сме сложна амалгама от вярвания, традиции, преживелици… Необикновеното е в нас самите!

Край тази църква в Аракатака е израснал писателят
Край тази църква в Аракатака е израснал писателят

Щастието се основава на вярност

Голямото достойнство на Маркес се крие във факта, че при него любовта винаги лекува от всичко… Може би пренася на хартия собствената си съдба. Дълги години опора му е Мерседес, жената на живота му. Срещат се всъщност, когато е на 14. Малкото момиче пък едва е навършило 9. Симпатиите оцеляват във времето… или пък магичността от неговите книги се пренася и в живота. Но така или иначе тя е човекът, подкрепящ писател в трудните мигове в началото на кариерата му. Тя стои до него, преди всички да го оценят.

Успехът наистина е бляскав

Едва ли има смисъл да преповтаряме заглавия, които всички знаем… Ето само един факт. „Ню Йорк Таймс“ нарича „Сто години самота“ втората по важност книга в историята на цивилизацията ни – след Битие, първата книга на Библията.

А иначе успехът се предопределя от още нещо… За разлика от много свои съвременници или пък колеги, Маркес остава с твърди убеждения през годините. Просто намира баланса между личното и публичното. Знае кога да каже нещо, но и как да замълчи. А също кога да се оттегли от голямата сцена.

Безкрайно многолик е и на фотографиите

Предлагаме ви този път – за тази негова годишнина, да го почетем именно така. Със запечатаното върху старите или пък по-новите ленти. Усмивката му зарадява, нали… Да седнем и да го препрочетем.

Снимки и думи за писателя събра Краси Проданов

Прочетете още

stažený soubor

Четири сценария за ноември – вижте книгите на месеца

Чудесни са за хладните ноемврийски вечери Уютни истории – в тях има по нещо за …