Лира Литературно-рекламна Агенция
В своята книга д-р Сухас Кширсагар посочва кои са най-подходящите часове за хранене, сън, работа и спорт, за да намалим стреса, да повишим тонуса си, да постигнем оптимално тегло и да спим пълноценно
Убива ли ни дневният ни режим?
Въпреки всички чудесни съвети за профилактика на здравето, които никой не оспорва, хората често живеят без утвърден дневен режим − хапват набързо през деня и вечерят обилно късно вечерта. Седят до късно, за да гледат телевизия или да работят, и подвеждат тялото си, че нощта все още не е започнала. Цикличните процеси се забавят, сънят се нарушава, а за събуждането сутрин са необходими големи усилия. Липсата на физическа активност и лишаването от дневна светлина също действат негативно. Усещането, че времето се изплъзва, се прокрадва във всеки аспект от всекидневието. Хората постоянно хвърлят поглед към часовника, притеснени за крайни срокове и дълги списъци със задачи и задължения.
Отклонение от порядъка на няколко часа от естествените ритми на тялото може да не изглежда значимо, но води до сериозни последици. Нарушаването на цикъла ден–нощ непосредствено влияе върху теглото и е причина за покачване на килограмите. Липсата на синхронизиране с биологичния часовник води и до редица други здравословни проблеми – киселини, запек, проблеми с храносмилането, заболявания на сърдечносъдовата система, нарушен сън, хронична умора, стрес, депресия. Много хора живеят по този начин в продължение на години.
Постоянният стрес и тлеещите в тялото възпалителни процеси са главната причина за хроничния дисбаланс, който засяга всяка клетка от тялото. Ако изследванията на водещите учени се потвърдят, ще се окаже, че на практика всяко заболяване, свързано с начина на живот – сърдечносъдови болести, включително високо кръвно налягане, затлъстяване, захарен диабет тип 2, започва години и десетилетия преди първите симптоми.
Тези проблеми звучат ли твърде познато?
Ако да, добрата новина е, че съществува по-лесен начин да отслабнем, да станем по-енергични и да заспиваме нощем. Като работим съвместно с биологичните си ритми, а не срещу тях, ще създадем план за деня, който ще преобрази здравето и живота ни.
Променете режима си и подобрете здравето си с хронобиологията
Увеличават се научните доказателства за това колко тясно свързан е организмът (чак до клетъчно ниво) с ритъма ден–нощ. Правят се редица проучвания за вътрешния часовник на човека – изучава се как всекидневните дейности засилват неговия сигнал или пречат на правилното му функциониране. Тази нова наука за биоритмите и биологичния часовник се нарича хронобиология и в западната медицина тя вече доведе до революция в грижата за здравето.
Оказва се, че е еднакво важно не само какво ядем, но и по кое време на деня се случва това; не само колко часа спим, но и по кое време от денонощието заспиваме; не само колко спортуваме, но и кога провеждаме тренировките си. Графикът ни за деня определя теглото, издръжливостта, здравословното състояние и настроението ни.
Последните научни открития в областта на хронобиологията, за които трима учени получиха Нобеловата награда за физиология и медицина през 2017 г., потвърждават огромното значение на нашите биоритми за здравословния начин на живот и за превенцията и лечение на различни заболявания.
В книгата „Промени режима си, подобри здравето си. Кои са най-подходящите часове за хранене, сън, работа и спорт, за да намалим стреса, да повишим тонуса си, да постигнем оптимално тегло, да спим пълноценно” (изд. „Кръгозор“) водещият учен д-р Сухас Кширсагар научно обяснява до какво води неправилният режим, разяснява как да променим лошите си навици, свързани с него, пояснява връзката на хормоните с циркадния ритъм (цикъла ден−нощ).
Авторът ще ни помогне да си изградим най-подходящия за нас дневен режим, като предлага:
- Тестове за определяне на физиологичния ни тип, според който да следваме определен режим на спорт, сън, хранене
- Конкретни съвети, подходящи упражнения, природни рецепти, начини за детоксикация
- 30-дневна програма за синхронизиране на дневния ни режим с ритъма на природата
Ако следваме идеите в тази книга, ще бъдем здрави не само всеки ден, но и през всеки сезон от годината и от живота си.
Какво се случва в нашето тяло за 24 ч.
06:00 ч. Всички системи в тялото ни бавно се събуждат. Започва производството на кортизол (хормон на активността) и адреналин. Рязко повишаване на кръвното налягане.
07:00 ч. Отделянето на мелатонин (хормонът на младостта) спира.
07:00 – 09:00 ч. Ставане, спорт, закуска.
07:00 – 09:00 ч. Производството на хормони е най-интензивно. Максимално отделяне на тестостерон. Най-активната чревна перисталтика.
10:00 – 12:00 ч. Напълно събудени и готови да посрещнем деня. Мозъкът е най-продуктивен. Връхна точка на концентрация и съобразителност. Бързо смятане. Добре работи краткосрочната памет.
12:00 – 13:00ч. Време за хранене, храносмилането работи на пълни обороти.
13:00 – 14:00 ч. Следобедна почивка, време е за сиеста.
15:00 – 18:00 ч. Втора връхна точка на работоспособността ни. Фаза на учение, дългосрочната ни памет работи добре. Бързи реакции. Високо равнище на интелектуалната активност. Най-добра сърдечно-съдова ефективност. Най-голяма мускулна сила. Най-подходящо време за физическа дейност.
18:30 ч. Най-високо кръвно налягане.
19:00 ч. Най-висока телесна температура.
18:00 – 21:00 ч. Време за възстановяване и почивка; най-чувствителни са вкусовите и обонятелните ни сетива. Намалява отделянето на кортизол. Време за вечеря.
20:00 – 22:00 ч. Стабилизиране на психическото състояние. Подобряване на паметта. Двойно повишаване на количеството на белите кръвни телца, което води до повишаване на имунитета.
21:00 ч. Стомахът почива, време е да спрем да се храним.
21:00 ч. Производството на мелатонин (хормонът на младостта) започва.
22:00 – 23:00 ч. Време за сън.
23:00 – 01:00 ч. Творческият ни усет е във възхода си.
01:00 ч. Време за сънуване.
02:00 ч. Всички системи се регенерират. Отделя се максимално количество соматропин (хормон на растежа).
02:00 ч. При будно състояние е възможна появата на депресивни мисли.
03:00 ч. Фаза на дълбок сън; по това време се случват най-голяма част от пътните катастрофи през нощта.
04:00 ч. Най-голяма вероятност за инфаркт.
04:30 ч. Най-ниска телесна температура.
05:00 ч. Функцията на бъбреците е понижена. Телесната температура започва да се повишава.