От „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“, та до „Нещата, които синът ми трябва да знае за света“… писателят наистина е добър в дългите заглавия Какво още обаче прави книгите му неотразими?
Печели с човечността си
Обикновени наглед ситуации са описани така, че сърцето ни да се свие от болка или радост. По-често – и двете наведнъж… Способността му да вижда малките неща наоколо повлече крак в книгите на още много автори. Но Бакман го прави най-добре. Просто за него всичко в живота ни е от значение.
И хуморът му е мил и добронамерен
Да се пошегуваш със себе си – май забравихме напоследък колко е важно това… А точно по тази начин показваме на другите, че и ние сме слаби същества, които се нуждаят от закрила и прегръдка. Чрез своето чувство за хумор ни го напомня именно Фредрик Бакман. И сигурно затова книгите му – колкото и безнадеждни ситуации да носят, са по-скоро оптимистични.
Немонотонният текст печели
Героите му прескачат от тема в тема – понякога започват една история, но завършват в друга… Някак обикновени са в объркаността си. Приличат на нас самите, като бързаме например за работа сутрин. Но заедно с това издават една дълго тренирана рецепта за писане. Бакман избягва стройното развитие на сюжета. Оставя го да следва собствена логика. И когато хванете после дори най-дебелата му книга, тя се чете неусетно!
Животът се превръща в универсална стойност
Точно това им е хубавото на книгите на Бакман. Каквото и да се говори в тях, напомнят, че животът ни е даден, за да го изживеем. Да му се наслаждаваме – и на лошите моменти в него, и на големите недоразумения… Защото колкото и нестройна да е мелодията на дните ни, накрая тя се превръща в симфония. Добре е да си го напомняме всеки ден. Със страничка от Бакман.
Посланията на „Нещата, които синът ми трябва да знае за света“
Публикувана през 2012-а, книгата на Бакман веднага отиде там, където й е мястото… На върха. Ясно е, че най-често посягаме към нея заради името на автора й. Но първото място в класацията на Хеликон е огледало и на посланията на писателя…
- Прилича на ненаписан дневник, който иска да завещае на сина си.
- Пълна е с хубави моменти – смешни, но също разсъждения, признания…
- Отразява истината колко важно е един мъж да бъде и добър баща.
- Връща вярата в истински доброто и сплотеното семейство.
- Мила е – като всяка книга на Фредрик Бакман.
Топ книгата представи Краси Проданов