Нобеловият лауреат В. С. Найпол е починал на 85-годишна възраст, съобщава в. „Гардиън“ , позовавайки се на вдовицата на писателя, според която: „Той беше титан с всичко постигнато и почина, заобиколен от тези, които обичаше. Живя живот, изпълнен с творчество и труд“. Колегата му Салман Рушди изрази скръбта си така: „Цял живот спорихме за политика, литература и сега се чувствам, сякаш съм загубил обичния си по-голям брат. Почивай в мир, Видия“.
Приживе Найпол привлича много критики, според които се отнася с пренебрежение към хората от развиващите се страни, за които пише. Това продължава, дори след като брилянтната му проза започва да печели награди – Букър през 1971 г., рицарско звание през 1989 г. и Нобел за литература през 2001 г. Самият писател е роден през 1932 г. в Тринидат, където семейството му емигрира от Индия в края на 19 век. Той не харесва азиатската общност, в която живее, изразява се негативно и за доста голямото си семейство и използва държавна стипендия, за да започне образованието си през 1950 г. в Оксфорд. Оказва се обаче, че вместо старт за литературна кариера, там намира само „тъга и отчаяние“, както самият Найпол споделя в интервю през 1998 г.: „Вече бях преминал това ниво на образование и бях по-интелигентен от колегите си“. В последствие започва работа за ВВС, а после се отдава на писането.
В следващите четири десетилетия Найпол изследва наследството на колониализма, прескачайки от художествената в нехудожествената проза и обратното. През 2001 г. Нобелът му беше присъден с мотива, че „разказва през призмата на солидна перспектива, която ни превежда през настоящето към скрити истории“.