Лира Литературно-рекламна Агенция
Авторката на „Виновни до доказване на противното“ и „Големите малки лъжи“ се превърна в един от обичаните и популярни автори в последните години. Романите на австралийката неизменно се появяват в Топ 10 на най-продаваните книги в класациите, а с появяването на сериала по „Големите малки лъжи“ името й стана още по-популярно. Мориарти гостува на в. „Ню Йорк Таймс“ за интервю в рубриката „На по книга“, като разкри, че като дете мразела „Моби Дик“ като дете. Ето какво още каза писателката.
Какви книги има на нощното ви шкафче?
Три психологически трилъра, които тепърва ще се публикуват. Единият е описан като следващата „Момичето от влака“, така че съм готова да бъда грабната (лесно се случва). Има и едно старо издание на „Kansas in August“ на Патрик Гейл, ново издание на „The Course of Love“ на Алън де Ботон и още топлата „The Dry“ на Джейн Харпър. Имам нужда от голяма купчина книги.
Коя е последната страхотна книга, която прочетохте?
„The Natural Way of Things“ на Шарлот Ууд – две жени се събуждат в изоставена сграда насред пустинята, след като са били упоени. Бях убедена, че очакванията ми ще са прекалени заради всички добри ревюта, които прочетох, но всъщност беше незабравимо преживяване. Всеки път, когато отворех книгата, се катапултирах от удобната си лондонска хотелска стая в австралийската пустиня.
Коя е последната книга, която ви разплака?
„All My Puny Sorrows“ на Мириам Тоус, на която съм голям почитател. Невероятно написана книга, болезнено напрегната история за две сестри, една от които иска немислимото от другата. Изплаках си очите.
На кои съвременни автори се възхищавате най-много?
Списъкът е дълъг: Ан Тейлър, Кейт Аткинсън, Ан Пачет, Маги О’Фаръл, Патрик Гейл, Питър Хелър, Леонел Шривър, Стивън Кинг, Джоана Тролоп, Джонатан Тропър, Рейчъл Джойс, Карън Джой Фоулър, Елинор Липман, Елизабет Страут, Том Перота – мога да продължа. Има толкова много чудесни писатели в наше време. Понякога срещам хора, които се гордеят с решението си да не четат съвременна проза. Какви глупаци, да се лишат от такова преживяване!
Кои са любимите ви австралийски писатели?
Отново дълъг списък, но сред тях са Джо Детман, Кейт Гренвил, Хелън Гарнър, Тони Джордан, Кейт Мортън, Тим Уинтън, Каролин Оувъринтън, Кали Хепуърт, Джералдин Брукс, Диан Блаклок, Бел Карол и Греъм Симсион. Най-добрата книга за Австралия е „In a Sunburned Country“ на Бил Брайсън.
Кой е любимият ви герой от книга?
Като тийнейджърка се влюбих с Патрик Пенингтън от „Pennington’s Seventeenth Summer“ на К. М. Пейтън. Патрик беше лошо момче, което свиреше на пиано като ангел. И обвинявам него за всички лоши избори на мъже в последствие. В по-скорошни времена заобичах Теди от „A God in Ruins“ на Кейт Аткинсън и сърдития Уве от „Човек на име Уве“ на Фредерик Бакман.
А любимият ви злодей?
Бялата Вещица от „Хрониките на Нарния“, втора част. Като дете бях много впечатлена от нея, сякаш правеше злини срещу мен самата. Сега чета серията за Хари Потър на сина си и той преживява по същия начин Волдеморт. Сещам се и за Кевин от „Трябва да поговорим за Кевин“, който е толкова плашещ, че надминава Бялата Вещица и Волдеморт взети заедно.
Коя е последната книга, която поискахте да се написала вие?
„Crow Lake“ на Мери Лоусън – перфектна е във всеки един смисъл. Всеки персонаж е толкова красиво описан. Насладих се на всяка дума.
Коя е последната книга, която ви разсмя?
„A Tangle of Gold“ на Жаклин Мориарти, която е моя сестра. Тя е неспособна да напише скучно изречение, дори в имейл. Цялата ми кариера е просмукана от завист към нейния талант.
Ако организирате литературно парти, кого бихте поканили?
Джейн Остин, Ърнест Хемингуей и Мариан Кийс и ще помоля Мариан да туитва на живо за събитието.
Коя беше последната книга, която не довършихте?
Няма да кажа кое е името, но я хвърлих на пода. После я дадох на приятел, за да обсъдим колко е ужасна. И той каза „невероятно“, а аз очаквах да каже „невероятно претенциозна“. Но не, оказа се, че му е харесала. Не знам дали приятелството ни ще просъществува.
Какъв читател бяхте като дете?
Бях запален читател и четях всичко – от детски книжки, през приключенски поредици като „Хрониките на Нарния“ до книги от рафта на баща ми, като „Челюсти“ на Питър Бенчли.
Коя книга мразете като ученичка?
Харесвах всички книги, които трябваше да чета като ученичка, но това е, защото никой не ме накара да прочета „Моби Дик“ . Опитвам се да я прочета на всеки пет години и съм сигурна, че ще ми хареса, когато порасна. Но явно порастването ми отнема време.
Коя книга бихте препоръчали на деца?
Това е малка книжка с картинки на Сандра Бойнтън, тя е първата, която разсмя сина ми. Четях му я, когато беше на 18 месеца. До този момент той винаги слушаше любезно и без реакция, но на нея не спря да се смее с глас до последната страница. Дъщеричката ми реагира по абсолютно същия начин, когато й я четох на същата възраст. Има нещо в ритъма на думите и повтарянето на определени развеселяващи фрази.
Кой искате да напише вашата биография?
Ан Тейлър, защото тя ще направи обикновения ми живот да звучи необикновено, ще разкрие някакви красиви истини, които аз иначе няма и да забележа.
Какво планирате да четете?
Когато приключа купчината на нощното си шкафче, ще чета „This Must Be the Place“ на Маги О’Фаръл. Чух, че била най-добрата й книга и трябва да се убедя сама.
