Лира Литературно-рекламна Агенция
Историите на две сестри, разделени от един океан и десет часа, са в основата на романа „Писмо до сестра ми“, написан от Мария Пеева (създател на блога „Мама Нинджа“) и доктора по клинична психология Люси Рикспуун (изд. „Софтпрес“).
Двете се запознават във фейсбук, под пост на обща приятелка – адвокат Светлана Георгиева, която по-късно се оказва герой в романа им. Но в началото са разговорите – за живота в България и САЩ, където Люси е емигрирала преди десет години. За семействата, за проблемите, за всичко, за което жените си говорят със своите сестри и приятелки. Постепенно се ражда идеята писмата да се превърнат в роман за две сестри, чието денонощие тече с десет часа разлика и 180 градуса разминаване в ежедневието. Историята е родена във въображението на Люси и Мария, но звучи неподправено истински. Може би защото всяка от авторките, които споделят дните и нощите си в стотици писма, дава на своята героиня частица от себе си.
Докато в София Радост приготвя закуската на болния си син, отбягва сърдитото сумтене на дъщеря си и преглъща собствените си гневни погледи към своя съпруг, Лора се приспива с шума на океана в Калифорния и с топлата прегръдка на красив италианец след поредния професионален успех като психолог.
Докато чака отговорите на Радост (Мария), Люси работи над дисертацията си на тема „Жените серийни убийци“. Докато Лора (Люси) разказва за калифорнийското слънце и горите на Аляска, Мария създава и развива сайта mamaninja.bg – най-големия български блог, посветен на семейството и отглеждането на деца, превежда филми и възпитава четирима синове, две кучета и един котарак с многозначителното име Фройд.
Героините им, като всички сестри, са като двете страни на монета – противоположни, но неизменно свързани. Всяка – стабилен гръб и основа за другата. Но когато монетата се завърта на ръб, животът и на двете е на път да изгуби равновесие. Неочаквани разкрития от миналото и съдбовни избори в настоящето преобръщат всичко, в което са вярвали. Единствено писмата, които си разменят, им помагат да запазят здравия си разум в свят, който изглежда все по-безумен и за двете им.
Без никога да са се срещали на живо, Мария и Люси създават роман, който се чете на един дъх, но топли дълго. С лекия си и емоционален език, пълнокръвни герои и неочаквани обрати „Писмо до сестра ми” е книга за живота, толкова истински, че прилича на роман. И за онези малки нащърбени ръбчета във всеки от нас, които ни помагат да се напасваме с другите. Защото връзките са пъзел от характери. Нима може да направиш сглобка с перфектно симетрична фигура?
Тагове„Писмо до сестра ми“