Лира Литературно-рекламна Агенция
Елин Хилдебранд все още не е достатъчно популярна у нас. Поне не толкова, колкото в САЩ и Европа. Всички нейни творби присъстват неизменно в класациите за най-продавани книги на „Ню Йорк Таймс”. Авторката живее в Нантъкет, където има голяма българска общност. У нас тя стана популярна с романа „С обич, М.“.
Ето какво разказа за културата си на четене Елин пред вестник „Ню Йорк Таймс“ в рубриката „На по книга“.
Кои книги са на нощното ви шкафче?
Искам да започна с това, че никога не съм била част от читателски клуб. Вместо това се осланям на съветите на двама души какво да чета, нека ги наречем „Манда“ и „Дейвид“. Ние не живеем в един град, поради което основно си пишем. Те не са просто най-умните хора, които познавам, но най-умните хора изобщо. На нощното ми шкафче са „The Nix“ на Нейтън Хил, „The Excellent Lombards“ на Джейн Хамилтън и „A Separation“ на Кейти Китамура.
Коя е последната велика книга, която прочетохте?
Последната наистина велика книга, която прочетох, беше „Алис & Оливър“ на Чарлз Бок, мога да говоря десетилетия за нея. Тя е за млада майка, диагностицирана с ужасен рак на кръвта, тя е за живота и смъртта, за родителството, за здравната грижа в Америка. Тя има най-сложния от морална гледна точка сюжет, който съм срещала в литературата. Тя те всмуква! Сърцето ми се разби и можех да усетя парчетата в гърдите си. Това не е „щастлив“ роман, не е в стила на това, което пиша, но е най-добрата книга, която съм чела в последните 10 години.
Коя класика прочетохте последно?
Бях подлъгана от рекламата и прочетох „Долината на куклите“ на Джаклин Сюзан – пълна загуба на време, но поне успях да я включа в следващия си роман. Моята героиня я намира на нощното шкафче на близначката си, а книгата е принадлежала на майка им.
Коя е последната книга, която ви разсмя?
„Man at the Helm“ на Нина Стиб, препоръча ми я Манда. Това е спокоен английски роман за порастването на едно момиче, за по-възрастната му сестра и по-малкия му брат. Родителите им се развеждат и те отчаяно искат да намерят нов съпруг за майка си. Не мисля, че някога съм се смяла толкова в живота си, че съм отбелязвала толкова страници или съм била толкова удивена колко весело изглежда да си възрастен в детските очи.
Коя е последната книга, която ви разплака?
„Lily and the Octopus“ на Стивън Роули, нея ми я препоръча Дейвид. Изпратих му снимка на корицата, за да му кажа, че най-накрая съм я започнала и самата снимка го разплака.
А последната книга, която ви вбеси?
„May We Be Forgiven“ на А. М. Хоумс. Вбеси ме, защото не съм я написала аз. Всички нейни книги ми харесват, но тази е шедьовър.
На кои съвременни автори се възхищавате?
Лори Мур – нейните дълги разкази са най-добрата литература, писана някога.
Кое е най-интересното нещо, което сте научили от книга?
От хайвера се пълнее.
Как четете – от хартия или четец, една книга или много едновременно, сутрин или вечер?
Четенето е част от работата ми. За известно време имах четец, но го изпуснах в океана и така приключих с електронните книги. Така че чета само хартиени книги и то една по една. Но след като ми поставиха диагноза рак на гърдата през 2014 г., се отказах от правилото си да завършвам всяко четиво, независимо колко ми е неприятно. Чета 30-45 минути на ден, обикновено преди да започна да пиша, а също и когато блокирам. Намирам четенето, особено на прекрасни книги, за много вдъхновяващо. Хората ме питат не се ли страхувам, че несъзнателно ще плагиатствам или ще „открадна“ гласа на друг писател. Но след 19 романа тома не ме притеснява, имам собствен глас.
Как организирате книгите си?
Организирани са в зависимост от периода от живота ми, в който съм ги прочела. Например всичко от Елън Джилкрист и Андре Дубус-баща е в секцията с книги, които съм чела в началото на 90-те години, след като се дипломирах в Джон Хопкинс, живеех в Манхатън, първата ми работа беше в издателската сфера, а по-късно преподавах в Куинс. Имам и секция от книги, които съм чела, докато живеех в Айова – споменатата Лори Мур, Фокнър, Итън Канин, който по това време ми преподаваше. Сред книгите, които четях, докато отглеждах децата си, са такива на Иън Макюън и Ричард Русо.
Има ли книги, които с изненада ще открием в библиотеката ви?
Автобиографията на Брус Спрингстийн „Born to Run“. Аз съм огромен фен от 15-годишна.
Коя е най-добрата книга, която сте получила като подарък?
„The Riders“ на Тим Уинтън на Коледа през 1996 г. Това е подарък, който самата аз правя. Уинтън е от Западна Австралия и е любимият ми писател.
Какъв читател бяхте като дете?
Като повечето писатели, четях постоянно, дори се криех из двора или в къщата, за да мога да го правя на спокойствие. Във втори клас казах на училищната библиотекарка, че съм изчела всичко и тя поръча поредицата на Нанси Дрю, която също изчетох. След това самата аз започнах да пиша разкази за сестрите Рейчъл и Гретчен и техните приключения. Сама ги илюстрирах и подвързвах и някои от тези „издания“ сега са в същата тази библиотека.
Ако организирахте литературно парти, кого бихте поканили?
Селинджър, Джон Чийвър, Фланъри О’Конър. Ще сервирам добре изстудено шампанско Veuve Clicquot и ядки.
Кой бихте искали да опише живота ви?
Дейвид смята, че трябва да е Даниел Стийл, защото живея бляскав живот (в момента отговарям от хълм със 180-градусова гледка към Карибите). Но аз бих избрала Къртис Ситенфелд. Не я познавам лично, но от романите й знам, че тя ме разбира и има динамично чувство за хумор.
