Юлия ПЕТКОВА
Веднъж годишно в царството на жабите се организирало състезание. Всеки път целта била различна. През поредната година трябвало да се стигне до върха на една старинна кула. Всички жаби от блатото се събрали да присъстват на събитието. Бил даден стартовият сигнал. Жабите зрителки преценявали височината на кулата и не смятали за възможно състезателките да достигнат до горе. Коментарите били: „Невъзможно! Няма да успеят!“, „Няма да им стигнат силите!“. Като слушали това, конкурентките започнали да се отказват. Само няколко храбро продължавали да се катерят. Зрителките не млъквали: „Не си струва! Никоя няма да успее, ето, почти всички се отказаха!“. Последните се признали за победени, само една все тъй упорито се катерела. С цената на огромно усилие стигнала самичка до върха на кулата. Другите били поразени и пожелали да разберат как е успяла. Една от тях се приближила да я пита как се е справила с изпитанието. И разбрала, че победителката… е глуха.
Мъж на име Клод, чийто занаят е малко странен, разказва тази история на Камий, главната героиня на „Твоят втори живот започва, когато разбереш, че имаш само един”. Срещат се случайно през една кошмарна нощ, в която Камий катастрофира и се натъква на неговия дом. Там намира подкрепа и съчувствие, нещо повече – в негово лице разпознава наставника на живота си. Но много по-късно ще си даде сметка какво всъщност значи рутинологията.
В изблик на отчаяние тя споделя с Клод, че не се чувства щастлива, въпреки че са налице всички общоприети основания за това – съпруг, дете, прилична работа, битов комфорт. Експертът „рутинолог” ще ù помогне да си направи равносметка и да осъзнае, че да си щастлив, значи много повече от това. То е да си ангажиран с цялото си сърце във всичко, което правиш – на всички територии на живота. Да отстояваш правото си на себеизразяване, независимо от резултатите. Защото… какво е успехът, ако не способност да вървим от провал към провал, без да губим ентусиазъм?
Книгата на Рафаел Джордано е осеяна с мъдри фрагменти и цитати, вплетени в повествованието ненатрапчиво и гладко. Знаете ли кой е Пол Боъс? Онзи, който смята, че прошката не ни кара да забравим миналото, но разширява бъдещето. За Оскар Уайлд няма как да не сте чували. Тук той присъства със сентенцията „Мъдрост е да имаме достатъчно внушителни мечти, та да не ги губим от поглед, докато се стремим към тях.” Вярно е, Камий е отлагала значимите стремления твърде дълго. Но преди да започне да ги реализира, ще направи преоценка на своето обкръжение. Ще претършува ценностите си и ще ги превърне в основа на проекта, наречен „живот”.
Съвсем навреме се намесва и Ницше: „Някои гледат тинята в дъното на блатото, други съзерцават лотоса на повърхността му, въпрос на избор.” Находчива илюстрация на визията, която различно скроени хора могат да имат за живота. Истината е, че твърде често сме склонни да съдим за поведението на другите през деформиращия филтър на отрицателните си възприятия. А поуката от жабешкото състезание е простичка − дръжте се като победители и ще победите. Самодоверието е най-прекрасната премяна.