Начало / Критика / Coup de foudre, или неведомата музика на съдбата

Coup de foudre, или неведомата музика на съдбата

Юлия ПЕТКОВА

Cover-MirajПол и Робин са женени от три години. Той е харизматичен художник, затънал в дългове, тя е счетоводител с вкус към изкуството. Излишно е да казваме, че Робин обслужва и неговите сметки. По природа бдителна, но здраво хлътнала по Пол и авантюристичния му дух, тя вижда в него шанс за промяна, изход от монотонността на живота си. „Мираж” започва в самолета – съдбата е вплетена в музиката на случайността и тя ги отнася в Казабланка. Идеята за това пътуване е негова, а решението е взето, след като е обявил, че скъсва с  лекомисленото поведение. Макар да са заедно отскоро, двамата искат дете.

Но идилията скоро се срутва. Пол внезапно изчезва, а Робин се оказва заподозряна в полицейското разследване. В издирване на безразсъдния си съпруг тя понася неописуеми кошмари в сърцето на пустинята. Фактите постепенно изплуват на повърхността и шокът се мултиплицира. Мъж, който иска да има дете, не си прави вазектомия, нали? Разковничето е в безпощадния самоанализ на Робин: „…защо, когато опираше до сериозно обвързване, каквото е бракът, бях избирала индивиди, за които инстинктивно знаех, че няма да са способни да ми дадат стабилността, от която бях лишена и като дете?”

Дъглас Кенеди е роден през 1955 г. в Манхатън, но днес за времето му се борят още Париж, Лондон и Берлин. Автор е на дузина романи, преведени на 22 езика и реализирани в тираж от над 14 милиона екземпляра. Обожаван от французите, американският писател е носител на най-високото професионално отличие в страната – Кавалер на Ордена на литературата и изкуството. През 2009 г. получава и голямата награда на престижния вестник „Фигаро“.

Слава му носят творби като „Мъртво сърце”, черна антиутопия, разиграна в капсулирания ад на едно „несъществуващо“ село в Австралия, „Живот назаем”, който изследва абсурдната близост между криминалното и делничното, между патологията и нормалността, и „Моментът” −  разтърсваща любовна история, белязана от нравствени дилеми, перипетии и трагизъм. Дълбоката екзистенциална същност на тези трилъри хвърля мост от комерсиалното към проникновеното. Романите на Кенеди са населени с достоверни герои, излъскани от стереотипите на модерния живот и осъзнаващи конфликта между най-фините вибрации на духа и изискванията на заобикалящата среда.

„Мираж” е точно толкова кинематографичен, колкото  „Специални връзки” и „Живот назаем“. Последният има сполучлива киноадаптация под режисурата на Ерик Лартиго. Филмът с Ромен Дюри отразява прекрасно трескавата атмосфера на книгата, макар да е критикуван заради откровено парижката си интерпретация. Темата за изплъзващата се самоличност, за капана на изкушенията в консуматорското общество и нетрайните връзки намира проекция и в „Мираж” − една история за осъзнатите, но пренебрегнати рискове, които теглят след себе си драматични последици.