Адам и Ева – история на вечния копнеж

Александра АЛЕКСАНДРОВА, Хеликон Витоша

Библейските герои Адам и Ева едва ли имат нужда от представяне и все пак няма да бъдем прави, ако решим, че нищо ново не може да се добави към разбирането за тях. Разработването им като литературни герои може да бъде интересна творческа задача и при Тоска Лий резултатът е едно лирично, особено приятно четиво, което на моменти изненадва с дълбочината на своите въпроси.

Този роман не предлага смайващи разкрития и неочаквани обрати в сюжетната линия. Той ни разказва същата прастара история, само че добавяйки към нея нещо много просто − повече човечност и топлота. Призмата на човечността е онова, което озарява с различна светлина познатите лица. Тя придава на техните действия и решения психологически нюанси, които ни позволяват да погледнем под повърхността на образите, превърнали се по инерция в шаблони.  Мисля, че авторката не е имала за цел да убеди скептиците да повярват или да скандализира религиозните със своите свободни на места интерпретации. По-скоро тя ни показва, че проучването на дадена тема може успешно да се съчетае с играта на въображението и това също е начин да търсим отговори. Не научни отговори, а лични, важни за самите нас. Защото истината на сърцето понякога убягва на строгия поглед, който се опитва да я разнищи и анализира.

Книгата „Адам и Ева“ е романизиран опит да изследваме човешките отношения от самото им зараждане, да съпреживеем първия дъх, първата сладост и първото раняване на мъжката и женската душа. Но не само връзката мъж-жена е акцентът в тази история. Адам и Ева, Иш и Иша, Захар и Некева − тези два основни праобраза със своето оживяване дават началото на всяка двоична земна връзка. В тях е ключът към осъзнаването на всеки родов възел – съпруг и съпруга, майка и син, баща и дъщеря, брат и сестра – в първосъздадените е заложено едновременно всичко това.

Не на последно място книгата напомня за едно съществено в реалния ни свят явление − копнежа да запълним самотата си с някой друг. Стереотипът, който ни подтиква да търсим спасение извън себе си, да се нуждаем от един почти митичен Друг, за да се почувстваме щастливи и пълноценни, и да ни е страх да останем насаме с демоните си.