Георги Каитин е управител на издателство „Скайпринт“, основано през 2004 г. Роден е в София. Завършил е техникум по полиграфия „Юлиус Фучик“. От 1989 до 1992 г. живее Германия, след това – до 1996 г., в Щатите.
Вие подбирате много внимателно заглавията, които издавате. Залагате на качеството, а не на количеството. Това ли е формулата за успешен издателски бизнес в тези трудни времена?
– На фона на спадащите продажби в целия свят и особено на нашия мъничък пазар почти всяко ново издание носи финансов риск. Има не повече от десетина автора, чиито продажби са гарантирани в България, а и те са вече представени с предишни свои книги. Никой, най-малко аз не може да даде формула. Може подборът ти да е много внимателен, може някоя книга да ти се струва изключителна, но е много вероятно читателите да не я харесат. А за количеството, какво да ви кажа, то обикновено е обратно пропорционално на качеството. Друг е въпросът каква е връзката между качествата на една книга и нейното търсене.
„Проницателят” на Анди Андрюс излезе през есента на 2010 г. и бързо оглави класацията на „Хеликон” за най-продавани книги. Очаквахте ли успеха, или той не беше предвиден? Все пак има много американски бестселъри, които нямат успех в България, нали?
– Изключително рядко, и това става по случайност, се срещат книги, в които има някаква магия. “Проницателят” е една от тях. Докато я четях в оригинал, преди да реша дали да рискувам с никому непознатият тогава Анди Андрюс, на моменти се усещах като ударен от електрически ток. Реших да я издам по интуиция, не сме правили никакви маркетингови проучвания.
Вие сте от малкото издатели, които се грижат за книгите си. Премиерите са зрелищни, винаги има нещо, което изненадва присъстващите. Просто я има рекламата на вашите книги. В тази връзка искам да попитам как актьорът Филип Трифонов откри Анди Андрюс?
– Е, всеки издател се грижи за книгите си, те са му като деца. Докато подготвяхме за печат “Проницателят” поискахме мнение за книгата от журналисти, критици, писатели. Всички казаха: “Абе не е лоша, ама защо не си издавате самоучители.” Единствен Филип ми се обади в седем и половина сутринта на другия ден, след като му я бях дал в насипно състояние и каза: “Страшна е. Чел съм само още две-три книги, които са ми повлияли толкова силно.”
Няколко пъти Трифонов хвърля ръкавицата на американеца – и при представянето на „Проницателят”, и на премиерите на „Съкровищата на пътешественика” и „Завръщане в Сойертън Спрингс”, той чете авторски текстове, които имат много белетристични достойнства. Ще го издадете ли, ако реши да пише по-пространно? И защо все още не издавате български автори, или греша?
– Анди Андрюс и Филип Трифонов имат много общо – и двамата се изявяват в стила “stand-up comedy” със собствени текстове. Андрюс дори е бил два пъти “комик на годината” в САЩ през 80-те. Това между тях е като любов от пръв поглед. Иначе Филип пише усилено, дори имаме договор, но в него няма краен срок. Понякога се обажда вечерта и казва: “Писах цял ден, но останаха само четири реда. Ама стана много хубаво!”. А за българските автори – когато се откажат от претенциозния стил, използван през ХІХ век (разбира се, нямам предвид всички) и обърнат повече внимание на съдържанието с удоволствие бихме издавали.
През юни успяхте да доведете Ребека Склут – авторката на „Безсмъртната Хенриета Лакс“, в България. Да очакваме ли Анди Андрюс някой ден? Неговата популярност е много голяма у нас. Има невролози, които препоръчват неговите книги вместо традиционните рецепти.
– Всъщност, ние се свързахме с агента му. Оказа се, че Анди Андрюс пътува навсякъде със съпругата си и двамата им сина. Освен това практиката му е да съчетава представянето на книгите си с участие в семинари и изнасяне на лекции. Човекът ни каза най-добронамерено, че финансово няма да можем да си позволим посещение на Андрюс в България. И ни посъветва да се кооперираме с организация, която има опит в организирането на семинари и лекции. Ако някой има желание – ние сме насреща.
Имате ли чувството като издател, че усещате читателския вкус на българина? Случайна ли е появата на „Раят съществува” или това е коледната приказка на „Скайпринт”?
– „Раят съществува” е по-скоро експеримент. В историята на малкия Колтън се пресичат вярата и така наречените “преживявания, близки до смъртта” (Near Death Experiences) т.е. научното обяснение. Аз лично, докато я четях извървях пътя от краен скептик до умерено вярващ. Много ми хареса едно изказване на Айнщайн, на което попаднах, докато търсех материали за книгата: “Това, че не можем да докажем съществуването на Бог не означава, че той не съществува. Същото беше и с ядрото на атома.”
В списание „Книжарница” се появи страхотна реклама на вашите речници – Меркел учи гръцки? Усещате ли индиректна връзка между икономическата криза и стремежа на българина да учи чужди езици?
– Съвсем директна връзка усещам. През последните няколко месеца търсенето на самоучители по немски език се е увеличило няколко пъти. Това е съвсем ясен знак. Когато преди години Испания приемаше работници от България, положението с испанските помагала беше аналогично. Искам да кажа, че не е необходимо някой проправителствен икономист да ме убеждава по телевизията какъв остров на финансова стабилност сме…
Можете ли да сравните икономическите показатели на вашето издателство за 2010 и 2011 г.? Какво очаквате от 2012 г.? Ще предложите ли отново изненади?
– Покривам си разходите и имаме лек растеж. 2012 г. ще е много трудна. Но аз не се притеснявам, ние досега само загрявахме…
Фъргъл Тобин – председател на Федерацията на европейските издатели, призова да се махне или поне да се намали ДДС върху книгите. Вярвате ли, че това ще се случи в България в обозримо бъдеще?
– Не, не вярвам ДДС за книгите в България да се намали, защото смятам, че никой няма да си направи труда да въведе диференцирани данъчни ставки заради тях.
Интервюто взе Румен Василев
Книгите на „Скайпринт“ тук