Днес, 19 февруари се навършват 66 години от смъртта на големия френски писател Андре Жид. Важна фигура за френската литература на ХХ век, той получава Нобелова награда за литература през 1947 г. Известен е както с художествените си творби, така и с автобиографичните си текстове, в които описва изпълнения си с трудности и премеждия живот. На български са публикувани неговият дневник (1939-1950), както и „Фалшификаторите“.
Един от законите на живота гласи, че щом се затвори една врата, се отваря друга. Но бедата е в това, че ние гледаме затворената врата и не обръщаме внимание на отворената.
Изкуството живее от принудата и загива от свободата.
По-добре да те мразят за това, което си, отколкото да те обичат за онова, което не си.
Вярвай на тези, които търсят истината. Съмнявай се в тези, които я намират.
Всичко вече е казано, но след като никой не слушаше, ще трябва да започнем от начало.
Работете, борете се и никога не приемайте зло, което можете да промените.
Само глупаците не си противоречат.
Меланхолията – това е просто угаснала пламенност.
Всеки от нас разбира само онези чувства на другите, на които сам е способен.
За французина е немислимо да доживее средна възраст, без да се е сдобил със сифилис и ордена на Почетния легион.
Когато престана да се възмущавам, това ще означава, че остарявам.
Обичам малките народи. Обичам малките числа. Светът ще бъде спасен от малцинството.
Когато на въпроса ти отговори философ, преставаш да разбираш въпроса.
Ако хората бяха способни да се изпълнят с нетърпимостта от младостта си, биха изпаднали в ярост като видят в какво са се превърнали.
Мъдростта е в това да се удивляваш на всичко.