Лира Литературно-рекламна Агенция
Живял някога в Америка един физик. Той не приличал много на обичайните учени. Обичал да се шегува, да разказва интересни истории. Студентите му се надпреварвали да посещават лекциите му, защото, освен че всичко било обяснявано разбираемо, но и интересно. Той се занимавал с физиката като игра, но и така направил множество открития, които му донесли и Нобелова награда.
AdMe.ru събра няколко гениални цитати на Ричард Файнман, който разбира живота на квантово ниво.
„Ако си казваш през цялото време „Мога да направя това, но няма“, то все едно си казваш с други думи: „Не мога да направя това.“
„Важно е не имуществото, което имаме, а това, което можем да създадем.“
„Веднъж се озовах на едно място и прочетох следното: „Всеки член на обществото нерядко получава информация по визуални и символни канали.“ Помислих върху тези думи, превъртях ги в главата си и накрая си го преведох на нормален език. Знаете ли какво означаваше? „Хората четат“.
„Физиката е като секса: може да не дава практически резултати, но това не означава, че не трябва да я практикувате.“
„Колкото по-малко културни са хората, толкова по-малко могат да мислят и толкова по-скоро си губят главата.“
„Не разбирам само това, което не мога да си представя.“
„Веднъж си помислих да взема наркотик, но се изплаших. Аз обичам да мисля и не исках да повредя машината, която ми помага да правя това.“
„Винаги ми е харесвало да успявам, но не беше задължително да ми се случва.“
„За да добавите към живота си една секунда, се налага да прелетите около света 400 милиона пъти. Но всички тези самолетни закуски скъсяват значително повече живота Ви.“
„Ако един учен, квантов физик, не може да обясни с две думи с какво се занимава на 5-годишно дете, то той е шарлатанин.“
„Математиката може да докаже само тривиалните теореми. Затова всяка доказана теорема е тривиална.“
„Това, от което действително имаме нужда, е въображение. Но въображение в надеждна усмирителна риза.“
Наскоро на българския книжен пазар се появи сборникът „Смисълът на всичко това. Мисли на един гражданин-учен“. В нея Файнман е в най-добрата си светлина – преливащ от остроумие, играещ си с езика, но винаги проникновен и честен. Тази кратка книга се основава на три непубликувани досега лекции, които той изнася във Вашингтонския университет през 1963 г. Тя разкрива точно тази страна на Файнман и неговите виждания върху различни обществени проблеми като конфликта между наука и религия, липсата на доверие към политиците и нашето неизчерпаемо влечение към летящите чинии, лечение чрез вяра и телепатията.
Ричард Ф. Файнман е един от най-забележителните американски физици на ХХ век, наричан „най-великият ум след Айнщайн“. Участник в проекта „Манхатън“ в Националната лаборатория в Лос Аламос за създаване на атомната бомба на САЩ през Втората световна война. През 1965 г. получава Нобелова награда за физика заедно с Шиничиро Томонага и Джулиан Швингър за работата си в областта на квантовата електродинамика.
Освен физик, в различни моменти от живота си Файнман е бил радиотехник, касоразбивач, художник, танцьор, свирач на бонго и дори дешифратор на йероглифите на маите.