Лира Литературно-рекламна Агенция
Сигурно ви се е случвало. Няма как да не ви се е случвало. Една книга да ви преследва. Да е по всички витрини на книжарниците, да ви говорят за нея по радио и телевизия, да е във всеки трети пост на стената ви във Facebook, да са я прочели всичките ви приятели, да ви преследва… Сигурно започвате да си мислите, че страдате от параноя, защото тя, книгата, която според всеки би трябвало да четете в момента, ви преследва. Дори си мислите, че зад гърба ви, приятелите ви ви обсъждат и ви си присмиват. Или ви се струва, че вие сте единственият, който още не я е прочел.
Да, има такива хитове. Те стоят до леглото ви. Нетърпеливо ви очакват, но вие само прелиствате няколко страници и ги оставяте. Явно нещо подобно се е случило на Ей Джей О‘Конъл, която написа отворено писмо до книгата, която би трябвало да чете сега, а сайтът www.bookriot.com го публикува:
Виждам те с елегантната ти корица. С графичния ти дизайн, който не бие на очи. Отзивите от уважавани автори на задната корица, които са в резки, но фини шрифтове.
Първите ти изречения ще бъдат част от контролно по литература след 20 години. Прозата ти преосмисля езика ни, посланието ти олицетворява Цайтгайста на времето, в което живеем, номинирана си за всички награди, а от деня, в който излезе, авторът ти е събрал повече последователи в Туитър от Тейлър Суифт.
Ти си книгата на годината, ако не и дори на поколението.
Знам това, защото прочетох една глава от теб, преди да те оставя отново.
И след това, признавам си, започнах една написана като по формула, пълна със сладки лиготии, с хубавка корица и предсказуем сюжет и я изгълтах лакомо от начало до край. В нея има върколаци и много нереалистичен секс. Върви бързо, диалогът е остроумен до степен на превзетост, а дрехите на всички са описани много детайлно. Дори аксесоарите им.
Знам, знам. Съжалявам. Но разбери, че проблемът не е в теб. Аз наистина искам да те прочета. Много хора, които уважавам, те четат в момента. Дори не е заради това, че ме е страх, че няма да те харесам. Просто няма как да те прочета точно сега.
Случват ми се разни неща и трябва целият ми ум, сърце и суша да се занимават с истинския живот. Не мога да се съсредоточа върху безгрешния ти сюжет. Драмата на добре развитите ти герои ме натоварва. Не съм достатъчно силна за теб сега. Не съм готова за това емоционално обвързване.
Книгата със секси вампири не иска нищо от мен. Всъщност, тя дори не означава нищо за мен и точно от това имам нужда сега.
Сигурна съм, че един ден, когато всички вече са те прочели, ще те прочета и аз. И тогава ще ме обсебиш, а всички, които са смаяни сега, ще въртят очи. Сигурно тогава вече ще са заснели и филмова екранизация или нещо подобно. Не съм над това да я гледам. Не съм толкова горда.
Наистина мразя, че те слагам на да-бъдат-прочетени рафта заедно с класиките, до които все още не съм стигнала, защото ми се щеше да съм част от разговорите, които предизвикваш в момента. Но ако се насиля да те прочета сега, може да те намразя, а аз не искам това за нито един от двама ни.
Виж, знам, че това е все едно да откажеш билети за „Хамилтън“, за да можеш да отидеш на „Фантом“, но понякога просто трябва да видиш как пада полилей.
Ще се видим след десетителие може би,
Читател“
