Лира Литературно-рекламна Агенция
Според безпристрастните данни от компютърната система “Промо чип”, въведена преди повече от година само в книжарниците на „Хеликон”, Читател №1 за 2010 г. е д-р Илко Семерджиев, който е купил книги за над 5 000 лв. Системата “Промо чип” отчита всяка продажба на редовен клиент, който си е регистрирал номера на мобилния телефон, и при всяка покупка на книга той получава отстъпка от коричната й цена. От тази услуга в момента се ползват около 57 000 души, които чрез есемеси редовно получават информация за новоизлезлите заглавия.
Обявеният за Читател № 1 за 2010 г. се оказа известна личност, бивш заместник-министър на здравеопазването в кабинета на Любен Беров, откъдето подава оставка поради несъгласие със здравната политика. По-късно заема същата позиция в правителствата на Стефан Софиянски и на Иван Костов. През 1999 г. създава НЗОК и е неин първи директор, а от 21.12.1999 до 24.07.2001 г. е министър на здравеопазването в правителството на ОДС.
Ето и визитната му картичка: д-р Илко Семерджиев е роден на 25 август 1959 г. в Гоце Делчев. Внук е на комитата Илия Сaмaрджиев – активен участник в македонското освободително движение, оглавявано от Ванче Михайлов.
Завършил е стоматология в Медицинската академия в София. Специализирал в Германия, Обединеното кралство, Испания, Франция и САЩ. Притежава магистърска степен по здравен мениджмънт и докторска – по стопанско управление от университета „Проф. Асен Златаров” в Бургас. Преди да стане зам. министър е бил директор на VI Градска обединена болница в София (1991-1992). В момента е Почетен председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване в София.
Откъде се е взела у Вас тази страст към четенето – индивидуално увлечение ли е това, духовна потребност или интелектуално хоби…
Израснал съм в семейство на учители – майка ми е учителка по литература, а баща ми по математика. Дядо ми по майчина линия пък беше свещеник. У нас къщата винаги е била пълна с книги – църковни и светски, художествени и научни, всякакви. Чета от много малък и продължавам да чета.
………………………..
Как си обяснявате това пристрастяване?
Чрез книгата можеш да видиш другата гледна точка през съзнанието на нейния автор и това е много обогатяващо.
Как днес се отнасяте към религиозната литература, продължавате ли традицията…
Изчел съм много и различна религиозна книжнина, почитам всички религии – и християнската, и мюсюлманската, и юдейската, будизма и даоизма и пр. Ако човек се задълбочи в тяхното проучване, ще се срещне с истински бисери. Ще осъзнае, че те имат доста пресечни точки. Златното правило си е златно правило във всяка от тях, без никакво изключение. Безкрайно са интересни философските им интерпретации, защото в тях се пресичат в едно религията и науката.
Вие сте човек на науката….
Тя ми е безкрайно интересна не само покрай професионалните ми ангажименти. Забелязал съм следния феномен – дори и големи учени, като Айнщайн, в края на своите научни дирения винаги опират до Бога. Айнщайн казва приблизително следното: “Математиката ми служеше перфектно до момента, в който се изправих пред логическа пропаст… Теорията за относителността и заниманията ми с нея не беше скок в тази пропаст, а озарение…” Същото се случва и при Нютон – нещо му подсказва да открие един дълбоко скрит и същевременно видим природен закон…
За мнозина четенето е развлечение, релаксиране, за други стремеж за духовно усъвършенстване… Вие към коя група читатели се самоопределяте?
Най-вече към тези, за които четенето е духовно търсене. Книгата обаче помага на всеки човек да върши по-добре и работата си – затова политиците трябва да четат повече от другите хора, защото държавата трябва да се управлява чрез знание.
Коя област от познанието предпочитате?
Чета почти всичко – история, политика, философия, религия, култура, в най-широкия смисъл на понятието. И от време на време, за убиване на времето, по някое крими книжле.
По една книга ли четете или по няколко едновременно?
Случвало ми се и по десет наведнъж – непрекъснато скачам от автор на автор, защото всеки ми дава идея за нещо, което започвам да търся и в друга книга, за да видя как там е коментиран същият проблем…
Коя е вашата книга №1 за 2010 г.?
На първо място слагам „Духовните дарове на България” от Ваклуш Толев – изумителен прочит на нашата история. Като факти, всичко в нея е известно, обаче г-н Толев търси и открива причините, довели до тези факти. Това е нещо, което малцина се наемат да направят. „Даровете” е метаисторическа книга, която без да изкривява историческите събития, ни разкрива причините за тях. Авторът е много духовна и интелигентна личност, изключително концентриран и точен в анализа си, извадил е есенцията, без нито една излишна дума.
Коя причинно-следствена връзка от родната ни история ви впечатли най-силно в тълкуванията на Ваклуш Толев?
Най-впечатляващо е обяснението му за преминаването на българите от тангризма към християнството и ролята на княз Борис в този процес. Мнозина се лутат, когато дават оценка на този трагичен епизод от историята ни – едни твърдят, че княз Борис е голям политически стратег, други го определят като сатрап, избил 52 недоволни български боляри и техните родове до девето коляно, защото отстояват тангризма. Ваклуш Толев обяснява събитията и защо в крайна сметка те са в полза на приемането на християнството. Ние, българите, днес сме православни християни, но, според мен, много губим от това, че не познаваме тангризма. Тя е изключително чиста монотеистична религия, която за онова време е на забележително високо ниво на съвършенство, а в редица аспекти и сега превъзхожда днешните световноизвестни религии…
Ние и християнството си не познаваме като хората…
България понесе големи духовни загуби през годините на атеизма. Днес това е един от най-големите ни проблеми. Мъчителният ни преход е толкова мъчителен, защото нямаме ценностна система, върху която да се опрем. Ако всичките ни политически цели бяха базирани върху ценности, ако преследваха ценности, щяхме като общество да се намираме на друго равнище като развитие – и политически, и икономически, и материално, и духовно. На запад на практика само надграждат своите ценности, докато ние винаги разрушаваме всичко до основи и започваме отново да търсим. Само че започваме отново без ценности или не създаваме условия за тяхното прилагане…
Коя е книгата, която поставяте на второ място?
Това е едно издание на колектив от Софийския университет. В него са събрани биографиите на най-големите учени на ХIХ и ХХ в. Ценното е, че учени пишат за учени, защото само те могат да оценят по достойнство стойността и сложността на научните постижения, при това да ги обяснят на достъпен език. Оказва се, че физиците и астрофизиците имат сериозно аргументирани научни обяснения не само за миналото на света, но и за неговото настояще и бъдеще.
Какво е бъдещето, според тях?
Пол Дейвис например дава три хипотези. Първата е „ От Големият взрив до Големия срив”, втората е за „Вечната Вселена”, която се разширява, но изгаря и остава във вечна тъмнина. А третата е, че настоящата Вселена ще премине през черните дупки и от това ще се родят бебета Вселени…
Може ли, според вас, човек да влияе на съдбата си или всичко е предопределено и от нас нищо не зависи…
Дадена ни е свободна воля, за да определяме съдбата си сами. Съдбата ни се формира от всеки наш избор, който предпоставя настоящето и бъдещето ни в личен и обществен план. Случайността може да се уважава само дотолкова, доколкото животът ни е достатъчно къс, а паметта – още по-къса, за да можем да проследим всички причинно-следствени връзки…
Мнозина днес изпитват страх, а не вяра в Бога…
Смятам страха за погрешна концепция. Не може някой, който прокламира вяра, в същото време да изпитва страх. Това е абсурдно. Има една сентенция, която гласи: “Далновидни са смелите!”. Смелостта идва на дневен ред, когато знанието се е изчерпало, но в основана на науката, на развитието, е прекосяването на границите на знанието. Но само смелост не достига.
Коя книга е на трето място според вашата годишна класация?
Всъщност на трето място слагам две заглавия. На първото са Светла Младенова и Младен Младенов. Това е сборник с 18 космически приказки и се нарича „Космогенезис” – материята в книгата не подлежи на разказване, а авторите са неиздирваеми. Опитах се да ги открия, но не успях. Кратката й анотация в интернет в следната: ”Става дума за тайните на метаисторията, строежа и бъдещето на галактиките, звездите, Слънцето и Земята.” Другото заглавие също е уникално – „Специалните операции от Ахил до Ал Кайда” от Дерек Лийберт на издателство ”Изток-Запад”.
И накрая ни кажете как стана така, че се „закачихте” към този Промочип?
Още щом ми предложиха в една книжарница на „Хеликон”, се абонирах на секундата. 10% отстъпка въобще не е малко, а и за всички, които обичат да четат, това е повече от великолепен жест. Следя и списание „Книжарница”, от което редовно се информирам какви нови заглавия са се появили. И ако са по темата, която ме вълнува, тичам и си ги купувам…
А специалните есемеси, които получавате, успяват ли да повлияят на вашия избор?
Дотолкова, доколкото ме подсещат, че е дошло време да си купя нещо ново с отстъпка.
Мнозина, които ще прочетат това интервю, ще си кажат: ”Тоя е луд да дава толкова пари за книги! Ние няма какво да ядем, а той хвърля яки суми за хартия…”.
По принцип човек купува онова, което цени, от което има най-голяма нужда. Не съм светец, но не пия и не пуша, не ям месо, спортувам все още, някога тренирах системно. Ако един пушач предпочита да влага парите си в пушек, аз и семейството ми и до днес си подаряваме един на друг книги. Фамилна традиция, какво да се прави – с радост виждам, че се е възприела и от сина, и от дъщеря ми. Но не сме единствени в това отношение – българинът обича да чете и да колекционира книги. Това е изключително ценна инвестиция, защото книгата е нещо непреходно. За разлика от материалните ценности, които се изхабяват, знанието и познанието са вездесъщи.