Лира Литературно-рекламна Агенция
На 26 септември се навършиха 128 години от рождението на Томас Стърнс Елиът. Смятан е един от най-големите поети на XX век и носител на Нобелова награда за литература през 1948 г. В своето есе „Традиция и индивидуален талант“ (1920 г.) той пише: „ никой поет, никой творец от което и да е изкуство, няма своя пълен смисъл сам. Неговата величина се определя от величината на отношението му към мъртвите поети и творци“.
Поезията на Елиът е неспирен диалог с автори и текстове от миналото, пълна е с цитати, перифрази и алюзии. И все пак индивидуалният талант на Елиът, неговият личен глас е толкова специфичен и мощен, че ние можем да усетим силата на поезията му без всякакво знание за чуждите гласове, които той цитира, перифразира или обговаря със своя собствен поетически глас. Елиът е едновременно модернист и класицист, революционер и консерватор. Американец по рождение, той става англичанин и англиканец. Чувства се наследник не само на англоезичната, но на цялата Европейска традиция.
В чест на рождения ден на Елиът, ето няколко факта, които може и да не знаете за поета, събрани от www.mentalflos.com.
- Обичал да има истинска работа
През живота си сменил доста професии – учител, банкер, редактор. Можел да пише стиховете си само в свободното си време, но това му харесвало. В интервю за „Париж Ревю“ от 1959 г. Елиът отбелязва, че работата му като банкер всъщност му помага да стане по-добър поет: „Сигурен съм, че ако не ми се налагаше да се притеснявам за заплата и пари и бях отдал цялото си време на поезията, това щеше да ме убие. Опасността да нямаш какво друго да правиш, освен само да седиш и да пишеш, може да те накара да се концентрираш върху твърде малки неща.“
- Едно от най-дълго представяните шоупрограми на Бродуей същетсвува благодарение на него
През 1939 г. Елиът публикува поетичната книга „Книга за практичните котки на стария опосум“, която съдържа няколко стиха, които звучат, все едно ги е писал за кръстника си. За разлика от останалите му работи, които често са определяни като нихилистични, тези са много игриви. За Елиът няма голяма разлика между тези две настроения. Стихосбирката е една от любимите книги на Ендрю Лойд Уебър още от детството на композитора. Резултатът е продукцията му „Котките“, която за пръв път се играе в Лондон през 1981 г., а в Ню Йорк акостира през 1982 г. и става постановката с най-много представления в историята.
- Лимитът му за писане е 3 часа на ден
Елиът пишел стиховете си понякога на пишеща машина, понякога с молив на хартия. Но без значение кой метод използвал, той спирал след три часа работа. „Понякога ми се иска да продължа и по-дълго, но като прочета нещата на следвашия ден разбирам, че написаното след трите часа никога не е задоволително.“
- Смята „Four Quartets“ за най-добрата си работа
През 1927 г. Елиът приел англикализма и станал британски гражданин. Стиховете и пиесите му през 30-те и 40-те засягат теми като религията и вярата. Цикълът от 4 поеми „Four Quartets“ за философия и духовност обаче са му любими.
- Пишел си писма с Граучо Маркс
Елиът писал на комика Граучо Маркс фенскописмо през 1961 г. Маркс отговорил, като дори пратил на поета своя снимка. Така започнала кореспонденцията между двамата. Двамата се срещнали наживо през 1964 г., когато Елиът поканил Маркс и жена му на вечеря в Лондон. Двамата обаче едва не се сбили. Комикът по-късно разкрива причините в писмо до брат си: той си мислел, че са на литературна вечер и изкарал поета от нерви, когато започнал да говори за „Крал Лир“. Елиът обаче искал да си говорят за комедиите на Маркс.
- Езра Паунд събира пари, за да може той да пише
През 1921 г. Елиът получава нервна криза и напуска банката, в която работи. По време на почивката си той довършва „The Waste Land“, което приятелят муЕзра Паунд редактира. Паунд се опитва да помогне дори повече, като организира набирането на средства за Елиът сред другите бохеми-поети, за да може поетът да продължи да пише и да спре да работи. ТС Елиът обаче предпочита да продължи професионалната си кариера и отказва събраните пари..
- Писането на френски език му помагало да преодолее писателския блокаж
Следкато завършил Харвард, Елиът прекарал година в Париж и мечтаел да пише на френски. Когато изпадал в писателски блок той се обръщал към френския и дори написал няколко стихотворения на този език.
- Пускал миризливи бомби с племеника си в Лондон
Елиът, чиито приятели го наричало Том, бил голям шегаджия. Когато племеникът му бил малък, Елиът го завел в един майтапчийски магазин в Лондон, за да си купят миризливи бомби, които след това пуснали в лобито на един хотел наблизо. Обичал да се шегува с близките си и да ги стряска и с експлоадиращи цигари и да слага пърдящи възглавници на столовете на гостите си.
- Той е измислил думата bullshit (нецензурна дума, глупости)
В началото на ХХ век той написал поемата „The Triumph of Bulls**t“. Той изпратил стихотворението в лондонско списание, което отказалода го публикува. Според Оксфордския речник именно тогава е използвана нецезурната дума за първи път.
- Имал странни виждания за религията
През годините Елиът нна няколко пъти прави остри забележки за евреите. Много от ранните му творби също са изпъстрени с обиди за изповядващите юдаизма.
- Можете да гледате филм, базиран на неговия наистина провален брак
Лентата се казва „Том и Вив“. Излезе през 1994 г. с Уилям Дефо в ролята на ТС Елиът. Сюжетът е базиран на бракана Елиът с Вивиен Хай-Ууд. Двамата се женят през1915 г., само няколко месеца, след като се запознали. След още няколко месеца обаче взаимоотношенията им се влошили. Хай-Ууд имала постоянни психически проблеми, изблици и била пристрастенакъм етера. Двамата се разделили през 30-те. Тя умира в психиатрична клиника през 1947 г. Елиът има още един брак – когато е на 68 се жени за 30-годишната си секретарка Есме Валери Флетчер.