Лира Литературно-рекламна Агенция
Изложба на цензурираните книги във Франция след 1945 г. е открита в Париж и ще продължи до 9 януари, съобщи faz.de. Сред тях са заглавия, които от днешна гледна точка будят учудване.
Известният еротичен роман „Историята на О.” на Полин Риг (със сигурност авторски псевдоним) съвсем логично попада под ударите на цензурата и е заклеймен като порнографски. Той излиза във Франция през лятото на 1954 г. и скандализира публиката със свободните сексуални фантазии на главната героиня. Албер Камю открито заявява, че книгата едва ли е написана от жена. Загадката кой е авторът обаче така и не се разкрива, издателят й понася цялата контра.
„Лолита” на Владимир Набоков през 1968 г. е последвана от същата съдба като „Историята на О.”. Цензурата съзира педофилска история в романа и моментално го забранява.
Пазачите на „добрия тон” не пропускат и „Случаят Сад”, за който се води и съдебно дело и е определен като опасен, а издателят Жан-Жак Повер брани книгата пред съда по начин, който е достоен да влезе в учебниците по право.
Същото застига и Борис Виан през 1947 г., когато издава под псевдонима Върнън Съливан покъртителната история „Ще плюя върху вашите гробове”. Криминалният сюжет предизвиква скандал и следва глоба от 100 хиляди франка за издателя и забрана за разпространение.
Невероятно, но през 1996 г. също е забранена книга – „Голямата тайна” на д-р Клод Гюбле – личният лекар на френския президент Франсоа Митеран, и на журналиста Мишел Гонод. През 2004 г. Европейският съд за правата на човека осъжда Франция да обезщети авторите заради незаконната забрана.
През 1998 г. актьорът Ален Делон успява с помощта на властите да спре своя неоторизирана биография.
Последният експонат в изложбата е от 2006 г. – след това идва на власт президентът Никола Саркози, който и в момента управлява.
