Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
„Пролетта на варварите” започва като на шега. Протагонистът, който иронично е озаглавен от автора Прайзинг (ще видите защо), отправя възражение към неясен събеседник. И за да се аргументира, му разказва историята в тази книга.
Прайзинг е швейцарски предприемач – заможен собственик и председател на управата на дружество с 1500 служители и представителства на 5 континента. Поне погледнато отвън, защото оперативната дейност на динамично развиващото се предприятие, носещо динамичното име Prixxing се изпълнява от друга живописна персона, босненец на име Проданович, заедно с екип от решителни работохолици и създатели на нови блага. Само че представителното лице е Прайзинг и тъкмо той трябва да се нагърби с фамозната командировка в Тунис, чиито последствия не подлежат на безстрастно описание.
„Значи, това, което досега ми довери Прайзинг, беше вариант на разказа „Къде бях в момента, в който Англия обяви държавен фалит“, жанр, тръгнал от „С какво точно се занимавах на септември, когато…“, който те принуждава непрекъснато да си припомняш онзи миг, в който за първи път – и стотици като теб – на екрана на телевизора си видял как самолет се забива в една от кулите…”
Нашият герой е самоуверен и разсъдлив мъж, който приема значението на думите си учудващо сериозно. Нещо повече, използването на думи, с които би могъл да шашне аудиторията, е любимият му спорт. Но ето че трагичната ситуация с тринайсетте умрели камили отвява красноречието му. Няма да ви разказвам за маниерите на тунизийските бизнес партньори, за гротескната сватба на лондонските юпита, за чудно изваяния образ на Пипа (майката на младоженеца), за приключението на Прайзинг и академично настроения Санфорд… Ще кажа само, че швейцарецът Йонас Люшер заслужава всичките си отличия за този дебют.
„И този мъж седеше пред мен в прахта и плачеше за камилите си, за живота си, за петнайсетте хиляди франка. Петнайсет хиляди, това беше числото, което веднъж в края на една отчетна пресконференция Проданович гордо ми спомена. Петнайсет хиляди франка, толкова печеля от фирмата. Дневно. Само от дяловото ми участие. Без заплатата ми на управител, без другите ми дялови участия, имотите и всичко останало, което носи пари. Петнайсет хиляди франка на ден, а този човек тук беше разорен тъкмо заради тях. Какво ми пречеше да сляза, да отида при него и да му дам тези пари, че да си купи нови камили? Какво ме спираше да го направя?”
Без да звучи като морализатор, Люшер е създал остроумна новела, която се занимава с близкото минало (и бъдеще), описва високомерието на „демократичния капитализъм” и острия икономически колапс като резултат от спекулативни инвестиции и арогантна безотговорност – към другите, към себе си, към реалните резултати от човешката дейност. Консуматорската истерия и пирамидата от кредити сринаха финансовата система, но в крайна сметка кой пострада най-много? (Един друг блестящ ум настояваше, че циникът знае цената на всичко и стойността на нищо. За съжаление днес циниците се котират отлично.)
Погледнати от здравословна дистанция, безобразията на съвременната цивилизация може и да изглеждат твърде сложни за разрешаване. Лицемерието на влиятелните и властимащите ги „усложнява” още повече. Отблизо обаче всичко изглежда просто. Когато влезеш в дома на оцеляващия, чиято съдба винаги е в несправедлива пропорция с размера на индивидуалните усилия, мизерията и болестите се виждат с просто око. Просто е. И е възмутително.