Лятото вече клони към края си, но плажовете и меката топлина на слънцето, в съчетание с шума на вълните все още събуждат морските въжделения на мнозина. Плажовете и морето, разбира се, са и силно възбуждащи за въображението на най-големите писатели. Крайбрежието през призмата на литературата е точка, в която се срещат светът на пясъка и морето, там има пристанища, хотели. Крайбрежието често е границата между реда и хаоса, обществото и природата, идентичността и загубата й, с движението и застоя. Крайбрежието може да е символ на възраждането и подновяването, то носи магията на завръщането, но и на слагането на край на нещо.
Предлагаме Ви избора на в. „Гардиън“ за най-добрите четива с плаж и море в тях. Признаваме, че в тях не са включени някои от личните ни предпочитания, като „Плажът“ на Алекс Гарланд, „Крайбрежие“ на Джоан Харис, „Писмо в бутилка“ от Никълас Спаркс, „Океан море“ от Алесандро Барико, някои от книгите на Франсоаз Саган, или пък „Островът“ на Александър Секулов и дори „Васко Да Гама от село Рупча“ от Братя Мормареви. Има още десетки достойни за този списък книги за връзката между морето и човека, като сред най-великите примери задължително трябва да споменем „Старецът и морето“ от Ърнест Хемингуей и „Моби Дик“ от Херман Мелвил…
Но ще спрем до тук и ще дадем думата на редакторите на английския вестник. Ето и тяхната десетка:
- „Пробуждане“ от Кейт Шопен (1899)
E`дна Понтелие е потърсила спасениe от летните жеги в идиличен курорт заедно с други семейства от висшата класа на Ню Орлийнс. На пръв поглед тя има всичко – преуспяващ грижовен съпруг, благосъстояние и прекрасни деца. Но E`дна се чувства скована от задушаващите обществени правила и скучния си брак. Осъзнавайки дълбоките си копнежи, тя се впуска в незаконна връзка, която събужда спящите в нея желания и разпалва стремежа й към духовна, сексуална и артистична свобода.
Кейт Шопен е сред най-дръзките и провокативни американски писателки от границата на 19 и 20 в., която изследва нови литературни територии и руши доминиращите стереотипи. С появата си “Пробуждане” предизвиква скандал заради откровеното представяне на емоционалния свят на E`дна и бунта й срещу господстващите нрави. В средата на 20 в. публиката и критиката преоткриват бляскавата лирична проза на Шопен и признават романа за еталон и предвестник на модернизма.
Романът „Пробуждане“ е преведен на повече от 30 езика и е любима книга на няколко поколения читатели. „Голяма книга на голяма писателка. Понякога тъжна, но изключително добре написана“, казва за романа Ф. Скот Фицджералд.
- „Смърт във Венеция“ от Томас Ман (1912г.)
Романът често е наричан от световните критици „най-доброто произведение, написано на немски език“. Дори да не е вярно, това все пак говори убедително за качествата му и със сигурност се смята за най-доброто произведение на големия германец и нобелов лауреат за литература /1929г./. Густав фон Ашенбах, който знае, че му остава много малко да живее, заминава за Венеция, където се увлича до маниакалност по младо момче, отседнало в същия хотел. Томас Ман заимства образа на главния герой от композитора Густав Малер.
- „Brighton Rock“ от Греъм Грийн (1938)
- „Holiday“ от Стенли Мидълтон (1974)
- „The Bookshop“ от Пенелопе Фитцджералд (1978)
- „Морето, морето“ от Айрис Мърдок“ (1978)
Главният герой, Чарлс Ароуби, актьор, писател и режисьор, пожънал много слава и женски сърца, поизморен от светски живот, решава пред прага на старостта да избяга от света, за да напише своите мемоари. Той се оттегля в усамотен дом край вълните, чийто грохот и гледка ту нежно, ту заплашително бележат спомените за неговите приключения. Отново става дума „за отшелничество“, за един човек, който бяга от сложността на живота и се опитва в уединението си да постигне единство на своите възгледи. Всички невероятни премеждия и обрати, тайнствени изчезвания и появи, верига от катастрофи и замайващи разкрития са само стъпки по пътя към това единство.
- „Beside the Sea“ от Вероник Олми (2001)
- „Морето“ от Джон Банвил (2005)
През 2005 г. Банвил печели награда Букър за романа си. Книгата е красив и тъжен разказ за силата на спомените, за мъката, загубата и любовта, за приятелството и спомените от детството.
- „На плажа Чезъл“ (2007)
Англия, шейсетте години на XX век, малко преди сексуалната революция. Едуард и Флорънс току-що са се оженили и отиват да прекарат първата си брачна нощ в хотел на брега на морето. Двамата имат различен социален произход и различни интереси. Но са млади, влюбени един в друг и… девствени. И точно тази девственост им създава проблем. Едуард е обзет от нетърпение и безпокойство, а Флорънс се пита ще преодолее ли страха си и отвращението. Следват ретроспекции, проникновено изследване на миналото, на семействата, детството, младежките години, всичко това редувано с почти натуралистични сцени от настоящето – в хотела на плажа Чезъл, където двамата неотклонно и неотменимо се приближават към съдбата си. Има ли нещо в детството на младата жена, което да обяснява състоянието й, има ли нещо в характера на Едуард, което да оправдава нетърпението му? И как ще завърши тази необичайна брачна нощ?
- „The Many“ от Уил Менмуир (2016)