Десетте принципа на един индиански вожд, събрани от Краси Проданов
За Лутър Стоящата мечка светът е като библиотека
Всяко дърво, всяко цвете в него е страница от книга. Сам Лутър преподава умението да разчитаме този език. По името му вече сте разбрали, че е индианец. Лутър живее през деветнайсетото и двайсетото столетие и дори е бил вожд на сиуксите. Произхожда от племето Оглала Лакота – самата дума „оглала” означава „хората, които раздават имуществото си.”
Индианският вожд е писател и философ
Вместо материално богатство трупа само духовни истини. Прекарва на земята ни седемдесет години, пише книги и дори се снима във филми. Смело предсказва бъдещето на света през призмата на индианската мъдрост. Заедно с това е визионер, мисли мащабно и в перспектива, просто истински философ. Получава образованието си в нормално училище, където е изпратен от своя баща, който се разбирал добре с белите хора. Лутън обаче израснал с индианските ценности. И сякаш колкото повече време минава, толкова по-ценни са принципите на живот, които сам изказва. Докато светът ни сякаш се разпада, виждаме истинския блясък на мъдростта му.
Вслушайте се в сърцето си, за да разберете този индианец
За да разберем написаното от Лутър преди век, е нужно първо да погледнем около себе си. А също и да се вслушаме във вътрешния си глас. Ако искате, можем да опитаме още сега да го направим. Ето я мъдростта на индианеца, изразена в десет послания.
- Самохвалството и пресилените обноски никога не са се приемали за особено прилични. При нас да преиграваш се считаше за непочтено, а тези, които не умееха да мълчат, смятахме за нагли. Разговорът никога не бива да започва набързо или без основателна причина.
- Учехме децата да са порядъчни чрез постъпките си и никога на думи. Не им беше позволено да възразяват на възрастните, да повеждат разговор или да се присмиват някому.
- Мълчанието при нас не е форма на обида. Точно обратното. Придържахме се към правилото, че първа е мисълта и чак след това словото. Във времена на траур, смърт или нещастие тишината се смяташе за израз на уважение.
- За големите равнини, красивите върхове и потоци не мислихме като за пустош, както белите наричат природата. За нас земята беше Голяма тайна, изпълнена с изобилие и благословия.
- Хората от племето ми живееха в любов и мир с всичко, което ги заобграждаше. Земята, небето и водата смятаха за активни принципи, животните и птиците бяха техни приятели, а чужденците – братя.
- Любовта е тайната на съществуването, тя ни дава причината и начина, по който да живеем.
- За човешката кожа беше добре да докосва земята. Възрастните хора седяха винаги на земята и ходеха боси. Връзката с пръстта позволяваше да осъзнаят свързаността им с останалите.
- Светът беше библиотека, а камъните, листата, тревата и животните – книгите в нея. Научихме се да живеем според законите на природата и да почитаме красотата й. Каквото и да ни навредеше, опитвахме се да поправим нещата, без никога да се оплакваме.
- Бях наясно, че ако човешкото сърце се отдалечи от природата, ще му загорчи. Всъщност загуби ли човек уважението към нещата, които растат и съществуват, скоро ще забрави да почита и останалите хора.
- Цивилизацията ми беше наложена… за жалост без любов, истина, честност и великодушие.
Вождът на сиуксите е роден през 1868 г. Получава традиционно за индианците възпитание, но заедно с това има възможността да учи в училище – така се превръща в посредник между две култури и защитник на правата на индианците. В книгите си описва ценностите на споделяне на материалното и на преклонение пред природата. Това е и самата жизнена система на Лутър Стоящата мечка.