Лира Литературно-рекламна Агенция
Защо да четем „Какво ти тежи”? Защо не – за разнообразие. Каква е тайната на леля Венка Пощальонката, какво прави Херкулес с профила си във „Фейсбук”, как малкото дете вижда пияниците в затънтено село, как да бъдем полезни на неизбежните гости на дома ни, когато отсъстваме…
В заглавието на сборника „Какво ти тежи” (изд.„Летера”), въпросителната е пропусната съзнателно. Както казва старата Красимира, героиня на едноименния разказ, „едно е да кажеш какво ти тежи, а друго – да се покажеш”. Книгата не е евтина покана за споделяне, нито кахърна изповед, а по-скоро желание за разговор, и призив за мярка и здравословна сдържаност, която липсва в отношенията ни. Писана е през „откраднатите” часове на денонощието – ценното време, което авторите намират понякога. Подзаглавието е „Разни истории” – събрани в различно време и отдалечени едно от друго места. Малки, но важни случки, които често пропускаме. Истории, а не разкази в класическия смисъл на думата. Някои отговарят на критериите за така наречения къс разказ, но в края на сборника присъстват и фрагменти с публицистичен привкус и добро чувство за хумор. Историите се четат леко. Част от тях са с неочакван край. Теодора Бургуджиева е водена от убеждението, че текстът трябва да е „лесен” за възприемане и най-големият комплимент, който един писател може да направи на своите читатели, е да им предложи увлекателно четиво. Разбира се, и в тази „леснота” също трябва да има мярка.
Автор на корицата на „Какво ти тежи” е Райчо Станев, един от най-изявените и вече утвърдени български художници от младото поколение, специализирал през последните години в оформлението на книги. Станев е космополит, попил най-добрите образци на съвременното книгоиздаване, известен с работата си върху редица първи издания на водещи съвременни автори на българския книжен пазар, както и на сборници като „Гранта”, и не на последно място – на плакати, свързани с книгата.
Дебютният роман на Теодора Бургуджиева „Въртоп” (издателство „Летера”, 2014 г), е номиниран за наградата на „Хеликон”. Историята на тринайсетгодишната Мария, заточена в далечната провинция в една зимна нощ на 1944-та година и разкриването на трагичните събития от същия период цели седемдесет години по-късно са в основата на сюжета. Повествованието минава през три епохи – зимата на 1944-45 година, ученическа бригада през 1988-ма, и логичният завършек в наши дни – една сериозна и страшна история, която може да бъде прочетена на един дъх.
