Красимир ПРОДАНОВ, радио „ХЕЛИКОН“
Лауреатите харчат милиони
Има една страна на Нобеловата награда, за която се говори по-малко – и тя е финансовата… Още преди смъртта си Алфред Нобел завещава целия си актив за фонд, чиито постъпления служат за награждаване на лауреатите. С други думи, от там се взимат парите за тяхната премия. По този начин известният швед искал да се извини на човечеството, че е изобретил динамита и е предизвикал сума ти страдания и нещастия.
Обаче явно роднините му не се чувствали много гузни от този факт, защото веднага завели няколко дела срещу решението на скъпия покойник. Съдебните искове били отхвърлени и през 1900 г. благополучно е създадена Нобеловата фондация. Година по-късно е връчена първата награда… Оттогава-насам нобеловите лауреати са изхарчили милиони за какво ли не!
Първият основава поетична награда
Финансовата изгода за първия нобелов лауереат – Рене Сюли Прюдом, например била едва 42 хил. долара, които все пак през 1901 г. имали по-висока стойност. Поетът на свой ред решил да основе литературна награда и използвал за целта нобеловите пари. Отличието Сюли Прюдом просъществувало само шест години, т.е. до смъртта му.
През 1909 г. швед получил „домашната награда”. Това била Селма Лагерльоф. Създателката на Нилс Холгерсон вложила нобеловите пари, за да изкупи обратно семейното имение от ХVІ в., което преди това било изгубено заради дългове. През 1991 г. поставили лика на писателката на банкнотата от 20 шведски крони – сигурно и като знак, че освен добър разказвач се оказала прилежен финансист.
Шоу получил чека по пощата
През 1925 г. Джордж Бърнард Шоу предизвиква първия по-голям скандал на връчването на Нобеловите награди. Известният драматург, отявлен противник на всякакви награди и финансови премии, отказал да се яви на церемонията по награждаването. Получил си чека по пощата, но вместо да го върне, създал английско-шведски фонд за преводачи. Шантаво и благородно – напълно в негов стил!
Първият руски лауреат пък се оказал и първият банкрутирал носител на наградата. През 1933 г. Академията връчва приза на Иван Алексеевич Бунин. Емигрант в Париж, той бил доайен на руските писатели там. Действал и се държал като техен бащица, а като се оказал с пари, се превърнал и в техен пръв кредитодател. Наградата тогава се равнявала на 715 хил. френски франка, които емигрантският живот бързо погълнал.
Но всички тези нобелови финансови перипетии просто бледнеят пред яркото своеволие на Хемингуей. През 1954 г., получавайки своя Нобел, прочутият писател решил да вложи всичките пари от премията в близо 12-метрова яхта.
Малко по-благоразумен се оказал Михаил Шолохов
През 1965 г. той завел децата си на екскурзия по Европата, а също и в Япония. Остатъка от парите от наградата, която спечелил същата година, дал за строеж на библиотеки в Ростовската област на тогавашния СССР.
Прокуден от родината си, Солженицин пък си купил ферма в щата Върмонт, САЩ.
Маркес започнал да издава списание
Revista Cambio, както се казва изданието, излиза и днес в Колумбия и Мексико. А Йосиф Бродски открил руски ресторант в Ню Йорк, та да е по-сладко изгнаничеството на емигрантите там.
Наскоро починалият Имре Кертес пък дал всичките пари от премията на своята съпруга с думите: „Нека си купи дрехи и украшения!” За близките си изхарчила своите милион и половина долара и Дорис Лесинг.
И така стигаме до най-новия лауреат
Стана ясно, че с парите от премията Светлана Алексиевич е избрала за себе си по-добър дом и къща на село. Иначе в медиите се публикуват препирните й с беларуския президент. След като предизборно Лукашенко я поздрави, после побърза да отбележи, че писателката само хвърля кал по собствената си страна. Наскоро у нас излезе „Време секънд хенд” на новия нобелов лауреат. А следващите й книги сигурно ще носят в себе си спокойствието и на новата селска дача.