Лира Литературно-рекламна Агенция
Любина ЙОРДАНОВА
„Лекарят от Сефарад” е една от онези книги, които ме привлякоха без да зная защо.
Започнах да я чета без никакви очаквания и предположения за случващото се между страниците.
И изненадващо я прочетох на един дъх! А това e най-страхотното преживяване с книга!
„Лекарят от Сефарад” е исторически роман, чието действие се развива през XII в. на няколко места – Сефарад (древното название на Иберийския полуостров), северноафриканския град Фес, Светите земи, Фостат (Египет), Фез, Ал-Кахира.
Главният герой – Мойсей бен Маймон е еврейски лекар, чиято статуя днес може да се види в Кордова като почит към един от най-забележителните и ерудирани испанци. Всъщност тази книга проследява неговия живот от детството му в Сефарад до издигането му в уважаван лекар в египетския царски двор на султан Саладин.
Писателят Сесар Видал разказва историята му така, че всяка глава, засягаща настоящето на Мойсей, да се редува с неговото минало. Постепенно пред очите на четящия изниква един незабравим образ.
Изключително ценни са онези моменти от книгата, когато Мойсей прави своя равносметка за случилото се, за живота и хората като цяло.
Перипетиите, през които преминават той, брат му Даниил и баща му са пълни с изненади, трудности, насилие, разочарование, отдаденост и смирение.
Това, което много ме впечатли е начинът, по който лекарят от Сефарад преминава през всички житейски неволи на фона на бурните времена тогава, пълни с религиозни сблъсъци. Забележително достойнство, проява на човечност, упоритост и дълбока вяра в Бог са опорите, които му дават силата да преживее всичко.
„Все повече се убеждавам, че не е възможно да съществува щастие, без да е придружено от вътрешна свобода. Това го потвърждава Адонай в Тенах, когато заповядва да „обрежем” сърцата си. Да, без вътрешно освобождение външното се свежда до думи, които по-късно носят само измама на надеждите, и едно огромно желание за притежание, което никога няма да бъде задоволено, и така, преследвайки щастието със същия успех, с който можем да уловим вятъра, човек присъства на провала на живота си, докато той свърши и се оказва, че се е превърнал в шепа пепел.
