Лира Литературно-рекламна Агенция
Мая КАСАБОВА
Пространствено-времеви континуум. Това словосъчетание стои зад вдъхновението на Кейт Аткинсън при написването на тази книга.
Може би учените ще ме опровергаят, че не се нарича точно така причината за многократното прераждане, за което четем в книгата, но при всички случаи е интересна и интригуваща тема.
Нашата героиня Урсула, се ражда отново и отново и всеки път в съдбата й има еднакви допирни точки с предишния път, но в други случаи успява да предотврати трагедии, заради вътрешното усещане, че така трябва. Непрекъснатото усещане за дежа-вю я съпътства и понякога не може да обясни защо решава например да бутне прислужницата по стълбите, но споменът за предишната й съдба е някъде там, в дълбините на разума й и я подтиква да взима такива решения.
История, която започва през второто десетилетие на 20 век, продължава през две войни и всеки път завършва различно. История в историята, в историята. Тази книга е съчетание от интригуващ сюжет, изпипан език и исторически моменти, които вълнуват всеки читател.
Единствената ми критика към романа е, че можеше да е малко по-добре подреден, с оглед на множеството варианти за развръзка, а в един момент читателя се обърква кое кога се е случило. Може да се дължи и на превода и избора на времена от преводача, но това беше нещото, което попречи на тази книга да ми стане любима.
„Живот след живота“ тук
