Александра АЛЕКСАНДРОВА, Хеликон Витоша
По стечение на някаква щастлива случайност, довършвайки последните страници на романа „Братовчедката Рейчъл” и все още под въздействието му, в ръцете ми отново попадна нещо на англичанката Дафни дю Морие – този път сборникът на издателство „Лабиринт” „Птиците”, в който повечето от разказите не са били публикувани досега на български език.
Дафни дю Морие е автор, който ме спечели отдавна с това, че пише красиво и елегантно. Нейният усет към необяснимото, към сянката в човешката душа, е изискан и не се вписва в обичайната представа за психологически трилър – твърде минорен и деликатен е. Особената лекота, с която се чете, напомня акварелен пейзаж, в който рояк светли и тъмни петна се преливат и прозират едно през друго. В него атмосферата постепенно се насища от яснота до мрак. Но както и в акварела, мракът е безплътен. В него силуетите не са напълно скрити и винаги нещо неуловимо остава да витае в пространството. Тайнствените явления често са подчинени на необяснима синхронична връзка между осезаемия видим и скрития психичен свят. Така дори копривата пред портите, камъните от зида или движението на облаците се превръщат в неслучайни знаци със свой потаен, безмълвен език.
Написаното от Дафни дю Морие оставя следа от неспокойствие дори когато точката е сложена. Много често финалът загатва, че още нещо предстои да се случи. Така историята може да продължи движението си като спирала във въображението на четящия.
Въпреки, че „Ребека” си остава най-въздействащата и зряла творба на писателката, тези кратки разкази заслужават внимание. Пръв в книгата е разказът „Птиците”. Изключително странен, омагьосващ и плашещ, той е един от най-известните на Морие и по-късно, вдъхновявайки Хичкок, се превръща и във филм.
Но „Сега не гледай”, „La Sainte Vierge” и „Монте Верита” също не му отстъпват по качества, всеки със своите различни теми и герои.
Надявам се този сборник да разпали любопитството на читателите, които досега не са попадали на Дафни дю Морие. А онези, които вече са чели и харесали авторката, ще допълнят с нови нюанси представата си за обаятелните образи в нейния загадъчен свят.
„Птиците” тук
Благодаря за статията.
Първо във Хеликон мярнах тази книга, до сега не съм попадал на Дафни дю Морие, а и тази статия ме кара да забързам изчитането на Вонегът и да започна с Морие.
Пристрастна съм, признавам, и за мен на първо място си остава „Ребека“