Любина ЙОРДАНОВА, „Хеликон“ Русе
„Най-големият порок е това да си повърхностен. Всичко, което е осъзнато, е правилно.“
„De Profundis: Глас от бездната” на Оскар Уайлд съдържа две произведения: писмото „De Profundis” и есето „Душата на човек при социализма”. Писани са в различни периоди от живота на големия ирландски писател.
„Глас от бездната” е писмо-изповед, което Оскар Уайлд пише в затвора в Рединг, където прекарва 2 години, осъден за хомосексуализъм. Връзката му с лорд Алфред Дъглас (Бози), която трае близо 3 години, оказва трагично въздействие върху живота на писателя. Тя става причина не само за неговото падение в обществото, но и за духовния катарзис, през който преминава, докато излежава присъдата си.
Напълно съсипан материално и емоционално, Оскар Уайлд решава да напише писмо до Бози, който нито веднъж не е проявил заинтересованост към него, докато е в затвора. Всяка дума е белязана с искрена болка, разочарование, отчаяние и примирение. Подробно описаните взаимоотношения между тях двамата, между родителите на лорда и писателя, неговото отношение към жена му и децата му, към родителите му, към изкуството като цяло дават ясна представа за същността както на Оскар Уайлд, така и на Алфред Дъглас.
„De Profundis” излиза отвъд пределите само на личната изповед. Това е равносметка на един противоречив живот, пълен с успехи и падения. Преди всичко и въпреки всичко, равносметка на живота на един достоен човек и велик творец, чийто талант блести още по-ярко от разстояние на времето.
И ако погледнем от друг ъгъл – това писмо разказва за вечната битка между крещящата духовна нищета и тихия човешки гений.
„Душата на човек при социализма” е публикувано през 1891 г. и е отговор на Оскар Уайлд относно спора между либерали и консерватори за положителните и отрицателните черти на социализма. Изключително проникновено, задълбочено и проницателно той излага идеята за едно по-добро общество, където правилно оползотвореният социализъм ще даде възможност за развитието на индивидуализма. Прочетено повече от век след неговото написване, това есе е силно актуално, особено вярно и невъобразимо смело на фона случилите се исторически събития и настоящето, в което живеем.
„Социализмът ще даде на живота неговата правилна основа и правилна среда. Но за развитието на живота до състояние на съвършенство е нужно още нещо. Нужен е индивидуализъм. Ако социализмът е авторитарен, ако съществуват правителства, въоръжени с икономическа сила така, както днешните са въоръжени с политическа, ако бъде създадена индустриална тирания, то това състояние на човечеството би било много по-ужасно от сегашното.
Моето съжаление е, че обществото е изградено на такава основа, че човек е принуден да живее в тесен, тъмен жлеб, в който не може в пълна степен да развие това в себе си, което е чудесно, прекрасно и очарователно, като по този начин изпуска истинското удоволствие от живота.”