Лира Литературно-рекламна Агенция
Александра АЛЕКСАНДРОВА, Хеликон Витоша
Новата книга–послание на „Фондация Комунитас”, „Запечатаният ангел”, е сборник с разкази от руския писател Николай Лесков. Изкушавам се да започна да го описвам с „имало едно време” първо защото би било близко до неговия пленяващ разказвачески стил, и второ защото това познато на всички начало винаги е било обещание, че нещо много интересно ще се разкрие пред нас, ще донесе смайване и поука. И това наистина се случва, когато разтворим първите страници. Майсторството на Николай Лесков е да избира и подрежда думите свободно, като добър стопанин, който държи гостоприемно отворени портите си и оставя историите да влязат, да се настанят удобно и сами да изберат думите, с които да се разкажат. По този начин всяка случка носи трепета на живо докосване. Все едно писателят е завъртял назад времето като колело, за да започне историята отначало и всеки да може със собствените си очи да я види и да се убеди.
Чудното трудно може да се опише, но можем да го познаем по следите, които оставя. Николай Лесков може да бъде разпознат по чувството, което оставя у своя читател – то е особеното усещане, че си прочел притча, но и тайничко вярваш, че някъде някога всичко се е случило точно така. Писателската му дарба е в умението да се слее с времето, мястото и образите и да ги ръководи невидимо. Всяка негова история неизменно е човекоцентрична. Неговият главен герой е различен във всеки разказ, но все пак винаги е един – Добрият човек. Този, който със своето чисто като извор сърце има мисията да бъде проводник на божествената справедливост, защото поставя справедливостта по-горе от себе си. Понася страдания и сам се опетнява с грехове, но от житейската си лична болка той никога не закоравява и не загрубява. Понякога му се предлагат удобни случаи да сложи край на изпитанията си, но никога не прибързва да го направи, защото иначе би заглушил съвестта си. На неговия път няма знаци, указващи правилната посока, но той всичко приема без да се сломи, защото е надарен с естествена доброта, също като прелетната птица, носеща в себе си инстинкт, който винаги я връща у дома.
Хората искат да срещнат Добрия човек и да се уверят, че съществува. Надяват се, че близостта с него ще промени живота им. Въпреки това често, когато го видят, не го разпознават. Може би се боят да не се доверят напразно. Или си го представят другояче – велик и ослепителен. Но той може да им се яви смешен, малък, грешен или просто в странен образ. Духовността на Лесковите герои не е положително качество сама по себе си, тя е особеност. Тя се крие между чистосърдечната преданост към един идеал и пълната липса на всякакво чувство за превъзходство. Те знаят, че не са безгрешни, но не подозират, че са праведни. И те, също както всеки друг, чакат своята щастливата среща с… Добрия човек. Разликата е там, че за героите на Лесков всеки един човек може да е Добрият. Всеки, застанал на пътя им, е пратеник от Бога, дошъл да ги научи на прошка и да получи благословия. Но техният път не е лек и вярата им не е даденост. Истинските срещи и миговете на просветление се случват с цената на години лутане и на осъзната скромност.
Когато попитали Диоген защо обикаля площада посред бял ден със запалена факла в ръка, той отвърнал – „Търся Човека”. Бих казала, че Николай Лесков за себе си го е намерил, а най-хубавото е, че и ние, заедно с него, можем да го открием. Може би още утре на някоя улица, а днес – между страниците на тази книга.
