Лира Литературно-рекламна Агенция
Вчера дойде пролетта, а днес е Световният ден на поезията. Какъв по-добър повод да си пожелаем здраве и вдъхновение, мир и любов, в това число и към книгите!
Бъдете с нас и занапред, за да се радваме заедно на цветята на словото, които имат нужда от нашите грижи и внимание, за да ни се отплащат с мъдрост и красота.
Нека в този ден си припомним един от най-големите български поети. Той нито шумеше около себе си, нито парадираше с таланта си да превръща сивия делник в празник на душата. Захапал вечната си цигара на балкончето си в столичния квартал „Изток”, той само унесено се ослушваше за Голямата тишина, където се чувстваше като у дома си и с която, смирен, кротко се сля.
Да са все така светли името му и неизтляващите му редове!
Александър Геров
ПРОЛЕТНА НОЩ
Кой чука неспокойно по стъклата?
Навън дими и диша влажен мрак.
И облаци разкъсани се мятат
по мътния небесен похлупак.
Ослушвам се: в деретата надоле
потоците размътени шумят.
О, туй е дълго чаканата пролет
със буйната и накипяла гръд.
Аз скачам и разбивам с гръм стъклата.
Навън е кален и пиян разкош.
Във стаята нахлува топъл вятър
и пламналата разпиляна нощ.
Аз се задъхвам в чeрната й грива,
прегръщам мекия й, топъл мрак
и като младо вино ме опива
разгърдения долетял южняк.
В недрата на земята лава дреме.
Един могъщ инстинкт сега зове.
И всичко се върти в любовен шемет
без граници, без ум, без брегове.
О, тази нощ! О, тази страст безумна,
преляла от природата във мен!
Аз знам, че утре радостно ще лумне
един зелен и цъфнал слънчев ден.
