Става дума за „Чудните дела на съдията Бао“, любим персонаж в китайската литература. Той е реална личност, с годините станал народен герой, живял в края на Х и началото на ХI в. „Изток-Запад“ пуска за първи път в Европа този шедьовър в целия му несъкратен превод. Романът на Ши Юкун съдържа 120 глави и на български ще излезе в четири тома.
Книгата проследява невероятните приключения на съдията Бао и верните му сподвижници – това са великият майстор на бойните изкуства Джан Джао, четиримата воеводи, както и ученият Гунсун Цъ, незаменим помощник на съдията в разрешаването на заплетените случаи.
„Чудните дела на съдията Бао“ съчетава два типа китайски средновековен роман– приключенски и съдийски. Характерното за китайските съдийски романи е, че в тях се разследват и разкриват различни престъпления, но за разлика от познатите ни криминални четива тук липсва неочакваната развръзка и нарастващото напрежение. Обратно – виртуозният сюжет е съсредоточен не в развръзката, а в действието.
Съдийските романи са много популярни както в Китай, така и по цял свят, защото отразяват, подхранват и удовлетворяват вечната потребност на читателя от справедливост: доброто да бъде възнаградено, а злото – наказано.
Преводът на Петко Хинов е от оригинала, негови са уводът и обяснителните бележки. За превода си от китайски на „Сън в алени покои“ от Цао Сюецин той получи националната наградата „Христо Г. Данов“.
Оформлението на корицата е на Андрей Козарев, а изданието е част от поредицата „Изток“. В нея вече излязоха „36-те стратегеми“, „Шътао и неговите „Беседи за живопистта“ от Евгения Завадска, „Дзен и японската култура“ от Дайсецу Судзуки, „Нощни разговори край огнището“ от Уан Юнбин, „Бит и душевност на моя народ“ от Лин Ютан, „Дао на водата“ от Алън Уотс и „Крайречно царство“, т. 1 от Ши Найан.
ОТКЪС от глава шестнайсета
Един ден пристигнаха двама разсилни, дойдоха при вътрешните двори на ямъна, удариха облаковидния гонг и съобщиха:
– Старата господарка вече е в града, не са далеч оттук.
Като чу вестта, госпожа Ли веднага се премени в празнична одежда и взе със себе си стари и млади прислужнички. Всички застинаха в очакване при Тройната зала . Не след дълго големият паланкин бе докаран пред залата и поставен внимателно наземи. Служителите и носачите се отдръпнаха, затвориха церемониалните двери и чак тогава госпожа Ли пристъпи към паланкина. Прислужничките вече бяха повдигнали завесата му и госпожа Ли отиде сама да помогне на господарката при слизането ѝ. Тя коленичи и рече:
– Недостойната ви снаха има честта да посрещне майка си. Моля ви да бъдете великодушна към мен!
Императрицата протегна ръце, а госпожа Ли незабавно ги пое. Като държеше ръцете ѝ, нейно величество рече:
– Стани, детето ми!
Госпожа Ли нежно поддържаше старата императрица, докато тя излезе от паланкина, и така я отведе до Тихите покои на будисткия храм. Там императрицата седна, а госпожа Ли ѝ поднесе чай, сетне се обърна и отпрати момичетата, а сама отведе старата госпожа във вътрешната стая да си почине. Като останаха насаме, госпожа Ли отново коленичи пред нея и рече:
– Недостойната ви слугиня на име Ли желае на ваше императорско величество хиляди и хиляди години дълголетие!
Императрицата я вдигна и рече:
– Мило чедо, в никакъв случай не прави това, от днес нататък ние сме свекърва и снаха и толкоз. Боя се, че ако спазваме церемонията, все някой ще узнае, ще се пръсне слух и тогава положението ще стане лошо. Нека почакаме да се върне сановникът Бао, тогава ще мислим какво подобава да сторим. Пък и нали и моята фамилия е Ли, нека сме майка и дъщеря. Няма да си моя снаха, а моя дъщеря!
Госпожа Ли многократно благодари за великата милост. После императрицата с тих глас ѝ разказа от игла до конец за всички беди, що я бяха сполетели, и докато разказваше, незрящите ѝ очи се превърнаха в два ручея.
– Тези две очи – рече тя, – се разболяха от плач по милия ми господар и прескъпото ми чедо. Днес почти не виждам, единствено лъчите на небесните светила долавям смътно, но какво да се стори?
И тя отново заплака, а край нея лееше сълзи и госпожа Ли. Внезапно тя си спомни нещо, което можеше по чудесен начин да изцели очите на старата жена. „Защо не се помоля от все сърце, навярно Небето ще изпрати чудна роса, от която очите на нейно величество ще се оправят? Така, първо, ще изпълня поне отчасти дълга на предаността, и второ, няма да оставя това съкровище занемарено…“ И тя понечи да открие това на вдовстващата императрица, но се уплаши – ами ако не подейства? „Ако ли пък не ѝ открия, боя се, че нейно величество може да не поиска да умие очите си“. И тя се двоумеше дълго, но накрая реши все пак да каже каквото има:
– Недостойната ви слугиня притежава драгоценен тас на миналото и настоящето с две вдлъбнатини – на слънцето и месечината. Тасът може да привлече небесна роса, която да възвърне зрението на очите ви. Позволете тази нощ слугинята ви да се помоли усърдно за небесна роса!
Като чу това, императрицата си помисли: „Колко добродетелна и мъдра жена! Като видя колко страдам в душата си, тя иска да ме утеши, защо да преча на доброто ѝ намерение?“ Затуй тя ѝ рече:
– Щом е тъй, детето ми, помоли се на Небето да изпрати роса, може пък искреността ти да трогне Небето и то да ми върне светлината на очите. Не ще ли бъде туй велико чудо?
След като се сдоби с благословията на императрицата, двете жени отново побъбриха, що побъбриха, а след като вечерята привърши и всички разпореждания бяха направени, госпожа Ли се оттегли.
В покоите си тя запали светилник, уми се и чак тогава извади свещения тас. Накара слугинята да дойде със свещ насред градината, където набожно запалиха благоуханни пръчици, и госпожа Ли се поклони доземи. Тя принесе моление към Небето и Земята, сетне взе в ръце златния тас и като удряше чело в земята, започна да умолява за небесната роса. Нейното усърдие и чистосърдечие бяха тъй големи, че трогнаха небо и земя – трогнаха ги както искрените молитви на госпожа Ли, така и преизпълненият със страдания живот на императрицата майка. И ето че в таса се появи влага, постепенно от нея взеха да се раждат бисерни капчици, все едно някой бе дъхал върху златната повърхност, постепенно ситните капчици набъбнаха и взеха да се търкалят напосоки като перли от разкъсан наниз и да се събират във вдлъбнатините на слънцето и месечината. Благодарност и радост изпълниха душата на госпожа Ли, тя вдигна златния тас и го внесе в Тихите покои, ала от усилието я боляха ръцете и пот се стичаше по нея. За щастие, императрицата майка все още не бе си легнала и госпожа Ли ѝ поднесе таса. Старата жена протегна ръка, гребна от росата и уми с нея очи. Отначало почувства свежа хладина, изпълнена с дивно благоухание, що проникна в самата ѝ душа и през невиждащите ѝ очи нахлу в главата ѝ. По слепоочията ѝ изби уханна пот, а очните ѝ ябълки леко се завъртяха. Тя склопи клепачи и събра духа си. Подир малко ненадейна радост прониза сърцето ѝ и изцяло я опияни. И нали „очите са стрък, пораснал от сърцето“, от тая дивна радост те неволно се отвориха – оказа се, че гъстите облаци вече са се вдигнали оттам и императрицата майка вече вижда ясно: очите ѝ отново преливаха като есенни потоци.
Радостта ѝ бе безбрежна, а щастието на госпожа Ли – безгранично. Императрицата я хвана за ръце и я огледа внимателно. Тя видя от двете ѝ страни множество девойки.
– Благодаря ти, дъще моя, за трогателната искреност – рече императрицата. – Благодарение на нея ослепелите ми очи изцеляха. Ти прояви истинска дъщерна добродетел!
Тъй говореше тя, тъй думаше, докато от разчувстваност сълзите ѝ отново закапаха. Като видя това, госпожа Ли побърза да я утеши:
– Майко, та нали болестта ви се появи вследствие на много мъка. Тъкмо се изцелихте – това е нещо радостно, не бива да плачете!
А старата жена кимна и рече:
– Право каза, днес аз вече виждам всичко, затова няма да скърбя. Детето ми, ти също трябва да си починеш. Ако има нещо, утре ще си поговорим като майка и дъщеря. Както каза, тъкмо оздравяха очите ми, трябва да ги затворя и да укрепя духа си.
След тези думи те се разделиха, госпожа Ли си тръгна, девойките взеха златния тас, а господарката им поръча да се грижат хубаво за майка ѝ, като изпрати две най-пригодни да я отменят. След като даде разпоредбите, тя полекичка се прибра в спалнята си.
„Чудните дела на съдията Бао“ тук