Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА, радио Хеликон
Както реалният свят, така и литературата не търпи празно пространство. Докато смелим новината от едновременната загуба на Умберто Еко и Харпър Ли, сякаш в отговор на физическото отсъствие на двама души, чиито книги не умират, се появи отново Елиът. В хубаво издание, с царствено жълта окраска (корицата е дело на илюстратора Люба Халева) и в превод на Владимир Левчев. „Избрани стихотворения“ включва сборника „Пруфрок и други наблюдения“, поемите „Пустата земя“ и „Четири квартета“.
Предимствата да четеш точно в този вид един от колосите на 20 век са големи. Поезията стана модерна, социалните мрежи я пуснаха в обращение по свой начин, но и между баналните пожелания се прокрадва надеждата, че цитирайки велик Нобелов лауреат, ще отидем при други гении, естествена опора за неговото творчество. Например ще разгърнем Данте, Шекспир, Вирджиния Улф, Джеймс Джойс и грамадния митологичен и религиозен корпус, положен в основата на човешкото развитие. Ще отгледаме способността на бавното четене, където всяка дума отключва символичен образ, разпознаваем първо от слуха, а после от ума ни. Ще зарежем вкопчването в традицията.
Самият Елиът е превъзмогнал двоякото усещане на американец с английска кръв. Поезията му извиква сложни въпроси , поражда крайни състояния сред на пръв поглед чужд за нас естетически декор. Понякога стиховете му са като спазъм, в друг миг разгръщат неизразим покой. Всеки ще го почувства. Ако не от куртоазия и фрагментарни знания, то с кожата си. Защото под цялата римска и ведическа космогония към ослепителното, механично настояще на следвоенна Европа, чак до крехката емоция на дисплея днес, крачи един и същ човек. Да го приемем за съвременник на миналото, а в бъдещето ще ни е връстник.
„Избрани стихотворения“ тук
